Четири сценария за филм. От какавидата до пеперудата съдържа четири сценария на Людмил Тодоров, които все още не са стигнали до големия екран. Незаснети. Замислени като филми за любовта и приятелството в техните крайни и необикновени проявления."Ако попаднете на тази книга и проявите интерес към незаснетите сценарии на Людмил Тодоров, уверявам ви, няма да съжалявате! Причините са много, няма да ги изброявам. Просто опитайте! За тези, които решат да опитат, ще споделя няколко хитринки, които да ползват докато четат сценариите, защото в този опит се изискват известни усилия от страна на читателя. И така, настанете ... |
|
Настоящото издание включва пиесите Юбю крал, Юбю рогоносец, Юбю окован и Юбю на хълма, както и преведените за пръв път на български език Драматически вариации около Юбю рогоносец. Алфред Жари (1873, Лавал - 1907, Париж) е сред централните фигури в пантеона на френската литература. Автор на твърде обемно за краткия му живот творчество от областта на поезията, прозата и комедията, той остава в световната литература и драматургия предимно със своя колоритен герой Татко Юбю. ... |
|
Плешивата певица, Носорог, Столовете, Урокът и Кралят умира, събрани в настоящото издание, са най-знаменитите и влиятелни пиеси на Йожен Йонеско. Първото издание на сборника в България, в превод на Бояна Петрова, датира от 1999 година. Плешивата певица е дебютната пиеса или "антипиеса" на автора, оживяла на сцената за пръв път през 1950 г. в парижкия театър Ноктамбюл и спрягана като образцов пример за театрален абсурд. Пренебрегвайки изискванията за логика в действието, психологията и езика на героите, Йонеско разчупва всички норми на класическия театър и превръща експерименталното провокативно безсмислие в ... |
|
Книгата Юлия и клоуните е опит да се представи творческото и педагогическо дело на проф. Юлия Огнянова, свързано с реформирането на кукления и драматичен театър за възрастни. Тя би била изключително полезна и интересна както за студентите по режисура за куклен и драматичен театър, актьорско майсторство и театрознание, така и за всички създатели, изследователи и почитатели на българския театър. Може би най-съществена част от нейната работа с актьори и студенти, която тя определя така - нравственото в светлината на естетическото, е театралната клонада и възпитаването в клоунско мислене. Защото чрез театъра Юлия Огнянова се ... |
|
"Тази книжка, драги читателю, беше написана през годините 1967 - 1972, т.е. много отдавна. Имаше един млад писател Георги Мишев (сега вече възрастен писател). Той работеше в едно младежко издателство и един ден ми каза: "Ти защо не напишеш една книжка за по-малките зрители, за тия, които сега се учат да гледат "възрастни" пиеси?". Аз само се изсмях, защото вече бях написал една книжка за възрастни зрители, с надеждата, че те ще се научат да гледат един "по-млад" театър с по доверчиви очи и нямах чувството, че съм извършил много полезна работа. Реших, че трябва да напиша една театрална ... |
|
"Когато се вглеждам в своя живот възможно най-съсредоточено, виждам, че той е низ от любовни раздели със спектакли. Може би професията ми е виновна - такава една тъжна професия на непрекъснато изоставяни любовници, които са длъжни да се влюбват пак. Искам да разкажа за спектаклите, в които съм участвал и които съм правил. За мене те са един низ от живо хора, които са ме направили такъв, какъвто съм. Много от тях не са се представяли в театрално здание, те са се разигравали в живота. Но това никак не им е попречило да се забият здраво в спомените ми. Нещо повече: тия именно нетеатрални спомени са изглежда арсеналът на ... |
|
Книгата е част от поредицата "Тезаурус" на издателство "Изток - Запад". ... Според Айзенщайн: "Да бъде наричан формалист някой, който се занимава с формата в изкуството, е все едно този, който изследва сифилиса, да бъде наричан сифилитик". Но през 30 -те години на миналия век властта използва "формализма", за да преследва всеки, отклонил се от каноните на социалистическия реализъм. Под ударите на "формализма" попадат гении като Шостакович и Майерхолд. Театърът на Майерхолд е закрит, свикано е съвещание на режисьорите от цялата страна, на което той трябва да се разкае и да ... |
|
Шведският режисьор и сценарист Ингмар Бергман (1918 - 2007) работи за театъра над 60 години, през които поставя 172 пиеси и е директор на театрите в Хелсингборг, Гьотеборг, Малмьо, Кралският драматичен театър в Стокхолм и Резиденцтеатър в Мюнхен. Талантът му го отвежда и в киното, където за 40 години режисира над 60 филма за големия и малкия екран. Настоящият сборник обхваща почти цялата му кариера, от първите му стъпки в сянката на Втората световна война, до 90-те години, когато вече е приключил с киното, но продължава да работи в театъра. Текстовете са писани по най-различни поводи: част от тях са публикувани в ... |