
"Аз не се наемам да ги съдя. Да съдиш, означава да не разбереш, защото, ако разбереш, не би могъл да съдиш.", казва Любен Дилов във втората част на този весел паноптикум на писателски и сексуално-тоталитарни нрави. И ако, оглеждайки се в историите на бележити и неизвестни българи, публикувани в книгата, внезапно откриете и себе си, не се сърдете. Припомняме ви един от обичаните лафове на Дилов-баща: "Събудих звяра в себе си. Оказа се заек похотлив..."
Любен Дилов - син
Любен Дилов (25.12.1927 - 10.6.2008) е определян от писателите Аркадий Стругацки, Станислав Лем и Фредерик Пол като "един от десетте най-ярки представители на философската научна фантастика". Автор е на повече от 40 романа и сборници с повести и разкази, преведени на основните европейски езици, на японски и на китайски, в общ тираж от над 3.5 милиона екземпляра. Носител е на множество национални и европейски награди, сред които "Еурокон" (1976) за романа "Пътят на Икар". Тънката ирония и често парадоксалният му социален критицизъм дават основание на мнозина да отбелязват, че фантастичният жанр е просто находчив опит Дилов да маскира истинските си прозрения за обществото в България по времето на комунизма. Той е от малцината български писатели, които непосредствено след 10 ноември 1989 г. изваждат няколко от т.нар. "ръкописи в чекмедже" - трудове, за които е смятал, че е невъзможно да бъдат издадени по време на режима.