"Целта, която преследвам с настоящата книга, е да съпоставя информацията от старите автори, достигнала до нас, и да направя изводи относно народа, който разширява на Балканите българската държава, без да ползвам изводите в прочетените от мене многобройни съвременни книги, които пълнят библиотеката ми. Това не правя от липса на уважение към огромния труд на съвременните български книжовници и историци, а от желанието да направя независима оценка на събитията и самостоятелни изводи за взаимната свързаност и последователност на събитията и техните последствия, четейки само старите автори.
Под стари автори разбирам съвременници на събитията или такива описвали ги след тях. Такива например са авторите, писали на гръцки във Византия и на латински в Западната Римска империя. Авторите, работили 100 - 200 или повече години след описваните събития, често използват по-стари автори. Те ни казват обаче и каква връзка има между събитията и живота в старо и в по-ново време. Съвременниците са по-добре осведомени в детайли, а по-късните автори имат по-добър поглед върху общия контекст на събитията и резултатите от тях. Това е много важен източник на информация, за да се ориентира човек сред множеството най-различни събития и названия на народите, участвали в тях.
При написването на тази книга се стремях в голяма степен да избягвам предположения за събития, за които нямаме достоверна информация. Методът, използван за да напиша тази книга, е следният: първо, след прочитане на цитираните в глава 40 източници направих извадки, които се отнасят до българската история. След това разпределих извадките в 35 глави по тематика и време. В самите глави подредих информацията по време и смисъл и съставих, доколкото е възможно, хронология на събитията. След това подредих всички събития в обща хронология, която се съдържа в глава 36. Четейки общата хронология, ние виждаме много интересни взаимни връзки между отделните събития по време и по място. Това наложи преработване на отделните глави с цел събитията да бъдат поставени в правилния контекст и взаимни връзки помежду си. Това беше най-интересната част от работата.
Как се ражда идеята за книгата?
Поредица от детски наивни въпроси и редица исторически публикации – всичко това провокира решението на Николай Колев да напише книгата. За това как се ражда идеята за исторически преглед през погледа на старите автори Колев разказва:
"B многобройни разговори с децата ми, израснали в Германия, възникваха винаги въпроси като: "Кои сме ние, българите, и кой създава българската държава?". Децата ми са интелигентни и с годините стана ясно, че това, което бях научил от училище, макар че бях винаги отличен ученик, не е достатъчно, за да отговоря на тези на пръв поглед лесни въпроси. Между 1944 и 1990 имаше хроничен недостиг на истина в България, не че тя липсваше, но някак си не достигаше до нас. След 1990 преживяхме експлозия от исторически публикации, голяма част от които изразяваха по-скоро опиянение от свободата да се публикува, която липсваше преди, отколкото от умението да се мисли аналитично, преди да се публикува. С времето и това се измени, вече работи и публикува нова генерация историци и мнозина от тях мислят, че учебниците по история би следвало да се напишат отново, но това все още не се случва. Така че останах длъжен на децата си с отговорите на горните два въпроса и докато още дишам, ми се иска да променя тази ситуация.
Аз не съм професионален историк, но се отнесох със същата строгост към източниците и причинно-следствените връзки, с която работих в областта на естествените науки. Надявам се липсата на полемика и строгостта към предадения материал да са полезни за всеки, който иска да проникне в същността на описаните исторически събития.
Надявам се книгата да намери място в библиотеката на образования и непредубеден българин, за да му служи като справка за сведения от старите автори, достигнали до нас за различни събития от нашата история. Тя може да бъде и ценен справочен материал за ученици, студенти, изследователи и преподаватели."
Какво е включено в книгата?
В изданието Николай Колев включва хронология от периода преди Рождество Христово през времето от I век до XXI век. С помощта на сведения от стари автори Колев представя историческата картина, изпълнена с контрастите на управленията на различни владетели, на живота на различни племена и народи като хуните, славяните, траките, гетите или готите. Включени са също изключително емблематичните за историята ни периоди на ранното християнство на Балканите, на Славянската азбука, на религиозните войни, на промените на границите на България в различните времена. Не е пропуснат и обективният поглед към политиките на различни владетели, на важни съюзи, но и на също толкова важни въстания за историята на България. В глава 37, например, са дадени кратки сведения за Цариград и Колев смята, че "те са необходими, за да се разберат по-добре многобройните неуспешни опити на българите да завземат този град". Накрая, книгата завършва със сведения за въстанието на Асен и Петър и освобождаването на България от византийско робство.
Към историческия поглед със сведения Николай Колев добавя и глава Илюстрации. В нея читателят може да види:
Освен представянето на историческите данни и илюстрации, в книгата си Колев включва още и информация за мерките, използвани от старите автори, както и тяхното превеждане в използваните днес мерни системи. Как са се отброявали и назовавали годините, месеците и часовете. Какви са били паричните единици и мерките за тегло и дължина? На тези и на други въпроси авторът отговаря в главата, наречена Стари мерни единици. В нея Николай Колев включва подробно представяне на летоброенията, използвани от различни автори. И разбирането и разчитането им е важно за съвременните хора. Както казва, Колев:
Към историческия поглед със сведения Николай Колев добавя и глава Илюстрации. В нея читателят може да види:
- изображения на останки на реставрирани крепости, църкви и манастири;
- карти с територии на Европа и България през различните периоди;
- ръкописи и снимки на открити археологически находки, сред които златният медальон на хан Омуртаг от 9 век;
- снимки на открити печати, сред които печатите на Кубрат, на патриций Телериг-Теофилакт и на цар Михаил.
Освен представянето на историческите данни и илюстрации, в книгата си Колев включва още и информация за мерките, използвани от старите автори, както и тяхното превеждане в използваните днес мерни системи. Как са се отброявали и назовавали годините, месеците и часовете. Какви са били паричните единици и мерките за тегло и дължина? На тези и на други въпроси авторът отговаря в главата, наречена Стари мерни единици. В нея Николай Колев включва подробно представяне на летоброенията, използвани от различни автори. И разбирането и разчитането им е важно за съвременните хора. Както казва, Колев:
"Много често събитията са датирани с поредната година от царуването на еди-кой си римски император. Затова е поместена и таблица на източноримските императори, улесняваща проверката на датите. При датиранията, базиращи се на астрономически явления, които впрочем са най-точни, използвах таблици на американската служба по астронавтика".