Резерват за грешници. Сатирикон

"Сам се чудеше понякога - уж се държеше съвсем човешки, а изведнъж се превръщаше в звяр. Особено в гората. И особено нощем. Превръщаше се в животно. Нападаше, бягаше, падаше, лежеше, готвеше се за скок, спотайваше се, хитруваше, мреше, само и само да не бъде уловено, само и само да оцелее. Цар беше да броди из планината, да живее в нея и да бъде част от нея. Пълзеше по урвите, катереше се по баирите, долавяше всеки шум и всеки звук, сетивата му се изостряха и го предпазваха от грешна стъпка. Движеше се, сякаш носеше карта пред себе си с обозначени всички животни и растения в околността. Следеше ги като на екран. Постоянно и на момента се осведомяваше къде са и какво възнамеряват. Разпознаваше ги и ги владееше. Той избираше коя твар да убие, коя да пощади.

И фактът, че твърде рядко се наканваше да се прицели смъртоносно го изпълваше с гордост - той беше великодушен! Тук никой не оспорваше самочувствието му да взима решения, все правилни и важни. Ето, това е положението! Връщаше се вкъщи - ни лук ял, ни лук мирисал. Изтрезнял, огладнял, сядаше на пейката пред дома си и се питаше - а сега? Какво прави тук, защо е тук? Нима наистина всичко хубаво и лошо в живота му се случва в гората нощем, а другото е нищо? Настървяваше се още по-здраво да утвърди свои правила в планинската пустош, както и в териториите, забранени за него, простосмъртния."
Из книгата

Пролог
Хижата
Сделката
Муфлонът
Бък
Заплахата
Сънят
Купонът
Не е сън
Езерото
Гошови работи
Схватката
Въпросник
Жертвата
Белите брези
Урок по география
Усещане за щастие
Пусията
Трофеят
Полет
Нощна авантюра
Невинната изкусителка
Прегрешението
Тайнственият злосторник
Хорски тегоби
Скъсаната примка
Прощалната вечеря
Разпити по правилата
Последно сбогом
Смъртта на Бък
Неочакван посетител
Преселението
Запой
Двойникът
Кукумявката
Винтягата
Отмъщението
Епилог