Стихотворения за деца

Гео Милев Времетраене: 1:16 мин. Поредица Библиотека на ученика. Българска класика за деца и юноши Времетраене: 1:04 мин. Вива Фрида Жерар дьо Кортанс Времетраене: 1:14 мин. Как да инвестирам, като нищо не разбирам Димитър Ангелов Времетраене: 1:19 мин. Забравената дъщеря Джоана Гудман Времетраене: 1:15 мин. Изповед Йорданка Христова Времетраене: 1:44 мин. Нейротренажор - упражнения за развитие на мозъка Времетраене: 1:26 мин.

Книгата е част от колекцията "Библиотека за ученика" на издателство "Скорпио". "Ти възпяваш - от много години вече - всичко онова, що е красота за тебе: и пролетта, и есента, и любовта, и възлюбената печал, и луната, и звездите... Писателю, Духът - заветният Ханаан на всеки човешки копнеж - е по-голям закон за тебе от догмите на твоята шаблонна красота. Писателю, чуй: Духът заповядва: Човекът преди всичко!"
Гео Милев, "Възвание към българския писател"

"Септември ще бъде май. Човешкият живот ще бъде един безконечен възход - нагоре! Нагоре! Земята ще бъде рай - ще бъде!"
Гео Милев

"Всички пътища водят в Рим! Само един път води в рая: пътят на свободата."
Гео Милев

"Творчеството на Гео Милев, предназначено за деца е интересно, самобитно и малко познато. Бунтар по душа, революционер по дух, новатор по сърце, той през целия си живот запазва детското в себе си. Стихотворенията за деца са весели, оптимистични и пълни с хилядите светлини, които извират от дълбините на красивата детска душа".
Светослав Илиев

Гео Милев е роден на 15 януари 1895 г. в Радне махле (днешно Раднево), в семейство на учител. По-късно баща му се премества в Стара Загора, където основава книжарница и издателство. През 1907 г. Гео Милев публикува първото си стихотворение в детския вестник "Славейче". Гео Милев учи в Старозагорската гимназия (1907 – 1911), където издава ръкописни вестници и съставя сборници, които сам илюстрира. Следва романска филология в Софийския университет "Свети Климент Охридски" (1911 – 1912), след което продължава образованието си в Лайпциг (1912 – 1914). Там слуша лекции по философия и по театрално изкуство. През декември 1913 г. в списание "Листопад" се появяват първите му публикации в зряла възраст — "Литературно-художествени писма от Германия". През юли 1914 г., след започването на Първата световна война, заминава за Лондон, където се запознава с емигриралия белгийски поет Емил Верхарн. Върнал се отново в Германия, за да продължи образованието си, Гео Милев, заподозрян, че е английски шпионин, е арестуван в Хамбург от немската полиция. Поради липса на доказателства е освободен. Пристига в Лайпциг, но събитията го принуждават скоро да се прибере в България (1915). След като се завръща в София, Гео Милев издава списание "Везни" (1919 – 1922), което се оформя като трибуна на символизма и експресионизма в България. В списание "Пламък" (през януари 1924 г.) са отпечатани, "Грозни прози", поемата "Септември" и началото на поемата "Ад". Заради поемата "Септември" списанието е конфискувано, а Милев е даден под съд. През януари 1925 г. списанието е забранено. На 14 май 1925 г. Гео Милев е осъден на една година тъмничен затвор, глоба от 20 000 лв. и лишаване от граждански и политически права за 2 години. Той решава да обжалва делото пред Апелационния съд, но на 15 май е извикан за "малка справка" от полицията и изчезва безследно. Останките му са открити през 50-те години в масов гроб край София (Илиенци). Разпознат е по изкуственото око, поставено му по време на операциите в Германия.

Гео Милев е български поет и публицист, един от основните представители на експресионизма в българската литература. Той остава завинаги в сърцата на поколенията с поемата си "Септември", заради която плаща с живота си.

Георги Милев Касабов е роден на 15 януари 1895 година в Радне махле (дн. Раднево) в семейството на учител. Скоро след раждането му семейството се премества в Стара Загора, където през 1907 година баща му основава книжарница и издателство. Същата година първото стихотворение на бъдещия поет е публикувано в детското списание "Славейче". Докато учи в "Старозагорската гимназия" предимно руски език и чете руските класици в оригинал, той съставя ръкописни вестници и сборници, които илюстрира сам, пише хумористични, патриотични и лирични стихотворения, близки до стила на Пенчо Славейков. Също така превежда стихове на Александър Пушкин, Николай Некрасов, Михаил Лермонтов, Алексей Колцов, Афанасий Фет и др. След завършването на гимназия, Милев се записва да следва романска филология в "Софийския университет", след което продължава образованието си в Лайпциг. По това време поетът развива и интерес към съвременната немска литература. В периода юли - октомври 1914 година живее в Лондон, където среща един от основателите на символизма, белгийския поет и драматург Емил Верхарен, който впоследствие оказва огромно влияние върху цялото творчество на Милев. Той дори се захваща да преведе творбите на Верхарен на български език.

През март 1916 година Гео Милев е призован и след като завършва офицерски курс е изпратен на фронта. Година по-късно при битка с английски и италиански войски кай езерото Дойран, поетът получава тежка рана в главата и загубва дясното си око. Във връзка с тези събития той написва стихотворението "Главата ми". През март 1918 година е изпратен на лечение в Германия, което той бързо прекъсва и изцяло се потапя в културния живот на Берлин. Там Милев попада в кръга от експресионисти, сформирал се около списанията "Дер Щурм" и "Ди Акцион". След завръщането си в България (1919 г.) поетът се захваща с интензивна литературна и културна дейност. Жени се за актрисата Мила Керанова, с която впоследствие имат две дъщери. Едната - Леда Милева тръгва по стъпките на баща си и избира нелекия писателски път. В периода 1919-1922 година Гео Милев издава списание "Везни", което се оформя като трибуна на символизма и експресионизма в България. Първата стихосбирка на автора "Жестокият пръстен" (1920 г.) отразява характерните за символизма теми и мотиви. За разлика от символистите обаче в някои стихотворения на Милев са вплетени и мотиви от ужасната катастрофа, сполетяла света по време на Първата световна война.

През 1922 година Милев се присъединява към Българската комунистическа партия, а две години след това той започва да издава списание "Пламък", което се превръща в един от най-вълнуващите епизоди в антифашистката борба на българската интелигенция. В него той публикува статии, изобличаващи фашизма, прозаичния цикъл "Грозни прози", както и поемите "Ад" и "Ден на гнева". През същата 1924 година в него е публикувана и безсмъртната му поема "Септември", която е посветена на комунистическото въстание от 23 септември 1923 година и се явява синтез на художествените търсения на поета. В нея той прослава героизма на народа. Впоследствие тя е включена в Колекцията на Юнеско от представителни творби на световната литература и е преведена в повече от тридесет страни. Произведението разпалва духовете, скоро след което конкретният брой с поемата е конфискуван от полицията, а самият Милев е осъден на една година затвор и глоба в размер на 20 000 лв. Той е твърдо решен да обжалва делото, но на 15 май 1925 година е извикан за разпит в полицията, след който изчезва безследно. След 30 години останките му са идентифицирани в масов гроб край София (Илиенци), където са погребвани и други жертви на терора.

Гео Милев като дете
Биографична справка
За автора
Стихотворения

• Ето иде Дядо Мраз
• На махалата котките
• Патарак и Рибок
• Наша маца
• Малък Сечко
• В гората
• Борко и Бърборка (По Рихард Демел)
• Готвачка (По Рихард Демел)
• Морската царкиня и нейният дядо
• Дядо Коледа
• Нашата крава
• Музиканти
• Кукуригу!
• Зайци
• Борак яйце
• Нашето куче
• Минчовата овчица