Под игото на освободителя

"В настоящата книга д-р Станчев описва един сравнително кратък период от патилата на бъдещия емигрант, но неговия собствен живот е също достоен сюжет за прекрасен роман. Това би бил един роман демонстрация на духовното извисяване на затворника и концлагериста високо над мъчителите и биячите си. Това би бил един роман-аргумент против претенциите на която и да било Номенклатура за управляване съдбините на почтено трудещите се граждани. Съдете сами: непокорното и буйно старозагорско селянче - както впрочем повечето будни български деца в чужбина - завършва медицина в Швейцария (макар към момента на записването си да не говори и дума френски) и развива успешна практика на уважаван и почитан лекар; не взема пари от българи, а когато се налага, им помага с каквото може; създава семейство и отглежда три дъщери; написва първата българска емигрантска белетристична творба, която е и "конкуренция" на Солженицин. Живот достоен за пиедестал, дори и само заради литературните си изяви. С това той ще остане завинаги всред нас, поне докато има хора, които ще се гордеят да се нарекат "българи"."
Иван Даракчиев

Михаил Станчев е роден през 1931 г. в с. Боздуганово, Старозагорско. Семейството е заможно, "кулашко", и въпреки че завършва с отличие гимназия, не му е разрешено да продължи образованието си. Буден младеж с изявен силен бунтарски дух, той е преследван от "народната власт" и два пъти лежи за по три години в затвора. В даден момент едновременно с него са затворени баща му и дядо му, противници на "колективизацията", при която земите им се изземват, за да бъдат "обработвани" от мързеливите бедни техни съселяни. Младежът, виждайки, че в Родината му няма бъдеще за него, се добира през границата до Гърция. След доста премеждия се установява в Швейцария, където завършва медицина, практикува успешно и създава семейство.
Д-р Михаил Станчев написва "Под игото на освободителя" през периода 1973 - 1974 г., като по тематика книгата е паралел, а по време - връстница, на първите творби на Александър Солженицин. Повестта е първата българска белетристична творба в жанра "емигрантска литература" Оригиналът е написан и издаден на френски език, а настоящият превод е първото му българско издание. Жизненият път на д-р Станчев завършва през 2009 г. в Швейцария, след кратко боледуване.