
"Ние живеем в земя с хилядолетни традиции. Неуловими на пръв поглед нишки ни свързват с миналото и само неговото проучване и опознаване ни ги разкрива. А в зората на това наше минало стоят траките. Затова и тяхната история е началото на нашата история - не е предистория. Затова и неслучайно, и ненапразно интересът към тях е толкова жив.Професор Георги Михаилов е роден на 19 октомври 1915 г. Завършва в СУ "Св. Климент Охридски" през 1938 г. и продължава обучението си в Сорбоната при Г. Вандриес и П. Шантрен. През 1940 г. работи в Археологическия музей в София. През 1941 г. е избран за асистент в катедрата по класическа филология на Софийския университет (1957 - доцент, 1963 - професор). През 1947 - 1949 г. специализира в Париж при П. Шантрен, Ф. Шапутие, А. Жанмер (по гръцка религия в "École des hautes études") и в прочутия "Collège de France" при Луи Робер по гръцка епиграфия. През 1948 г. получава докторска степен от Сорбоната.
Поради това сметнах, че ще бъде полезно да представя какво всъщност са траките - какви са произходът им и тяхната историческа съдба, техният бит, душевността им, отношенията им със заобикалящия ги чужд свят. И то не в една "История на Тракия", при която като че ли всички събития и факти имат еднаква стойност, а да разгледам само тези събития и явления, които имат пряко отношение към древните ни прадеди.
Желанието ми беше да дам сигурното, а това, което не е сигурно, да го кажа ясно. Има толкова въпроси, които са дискутабилни, изискват допълнителни или нови проучвания, има още незасегнати от науката проблеми, които ще се уясняват в бъдеще, и най-лошото - по много въпроси материалите са тъй бедни. Затова в редица случаи по необходимост трябваше да се задоволя с излагане на различните мнения, да изказвам съмнения и към себе си, и към други, или направо да казвам: "Не знаем"."
Георги Михаилов
Създава фундаментални научни трудове в областта на старогръцката епиграфика - изследването "Езикът на гръцките надписи от България, част I: Фонетика" (1940), чието второ разширено издание излиза на френски език "La Langue des Inscriptions Grecques en Bulgarie, Phonetique et Mophologie" (1943), "Гръцките надписи, намерени в България" (1956) - в пет тома, за които през 1957 г. получава наградата на Френската академия за надписи и литература. Член-кореспондент е на Германския археологически институт, на Британската кралска академия, на Френската академия за надписи и литература, на Института за научни изследвания в Принстън, САЩ. Основател и председател е на Международната асоциация по гръцка и латинска епиграфика. Носител е на награди и отличия, сред които орден "Кирил и Методий - I степен" и медал на Кметството на Париж.