Крематорът

Вчерашният свят, прочетен днес, за да има утре. "Крематорът" е най-известната книга на Фукс, неговата симфония на злото, на разпадането на личността, повлияна от човеконенавистническа идеология. За "Крематорът" е характерна атмосферата на тайнственост и мистичност, сливането на реално и въображаемо в една фантасмагорична реалност, както и употребата на елементи от криминалните жанрове или романите на ужасите, които тук служат в посока на абстрактизацията на образа на злото, оголването на абсурдния характер на действителността, психологическата дисекция на героите.

"Авторът, сравняван с Франц Кафка, авторът, който създава свой неповторим стил и литературен свят, всъщност не е чел Кафка. С многоликя си и причудлив начин на живот, Фукс се превръща в легенда, и в култова фигура на чешката културна сцена, но заедно с това и в обект на милосърдно съчувствие, и в мишена на немилосърдни подигравки. Фукс завинаги си остава една велика загадка."
Мартин Путна

Това е деликатният начин, който литературоведът Мартин Путна е избрал, за да говори за Фукс, без да стреля във фактите от упор. Но в живота и творчеството на автора няма нищо деликатно. Ако премълчим общоизвестния факт за сексуалната му различност няма да разберем голяма част от литературните му рефлексии и човешки страхове, родени в една тоталитарна действителност и интерпретирани в друга. И двете еднакво заклеймяващи всяка интелектуална и сексуална различност. Националсоциализъм vs социализъм. Има ли избор обикновения човек и големия творец, попаднал от едната злина на другата?
Ладислав Фукс, за когото и приятелите и изследователите твърдят, че винаги е бил извън времето и политиката, дава единствения отговор, който му е бил по силите. Съдбата си. И Литературата.
Завършил философия, психология и история на изкуството в Карловия университет в Прага, Фукс започва да пише на 40-годишна възраст през 60-те години на ХХ в. - "златното десетилетие" на чешката литература. По онова време наистина не бил чел Кафка, бил запален от традиционни чешки автори като Божена Немцова и Алоис Ирасек, от Томас Ман и Хемингуей. Голямата тема на Фукс е пораженията, които насилието и страхът нанасят на личността. Силата на прозата му - абсурдна реалност, която чрез разпознаваеми събития като Втората световна война и Холокоста, прераства в универсализирана метафора за човешката участ.