Бастан - книга 2: Зовът на костите

"Зовът на костите" от авторката на "Невидимият пазител". Кървави убийства разтърсват красивата долина на река Бастан в провинция Навара. Наред с това местна църква става обект на поредица от осквернявания. Разследването на тези привидно несвързани случаи е поверено на вече познатата ни млада инспекторка Амая Саласар от отдел "Убийства". Тя самата е родена в долината, но цял живот е бягала от миналото си. Изправена пред все по-сложните разклонения на разследването и пред своите собствени страхове и призраци, Амая се впуска в лудешка надпревара с невероятно изобретателен и умен престъпник.

Романът привлича с динамичното си действие, изненадващи обрати и интересни размисли за доброто и злото в човешката природа. Неповторима атмосфера създава връзката с древните легенди и предания по земите на баските. Ненапразно напоследък придобиват все по-голяма популярност туристическите турове по местата, описани от Долорес Редондо.

Баската писателка Долорес Редондо (р. 1969) е следвала право и... реставрации. В библиографията ѝ фигурират книги за деца, разкази и повести. През 2009 г. излиза дебютният ѝ роман под заглавие "Los privilegios del angel" ("Привилегиите на ангела"). "Невидимият пазител" е първата книга от трилогията за Бастан, публикувана на испански от Дестино през 2013 г. Романът е преведен на 32 езика и постига зашеметяващ международен успех.

"Въздухът в сградата на съда не можеше да се диша. Полепналата по дрехите дъждовна влага започваше да се изпарява, примесена с дъха на стотиците хора, изпълнили до краен предел коридорите пред различните зали. Амая разкопча якето си и кимна за поздрав на лейтенант Падуа, който бързо каза нещо на жената до себе си, побутна я да влезе в залата и се запровира към нея между чакащите.
– Радвам се да ви видя, госпожо инспектор. Как се чувствате? Не бях сигурен дали ще можете да дойдете днес - каза той, поглеждайки към издутата ѝ дреха.
Тя докосна корема си, който ясно показваше последния период от бременността.
– Е, засега май ще издържи. Видяхте ли майката на Йоана?
– Да, доста е нервна. Чака вътре заедно с близките си. Току-що ми се обадиха отдолу, че микробусът с Хасон Медина е пристигнал – отвърна той и тръгна към асансьора. Амая влезе в залата и седна на една от последните банки; дори оттук виждаше майката на Йоана Маркес, цялата в черно и много по-слаба отколкото на погребението на дъщеря си. Усетила сякаш присъствието ѝ, жената се обърна назад да погледне и ѝ кимна одобрително за поздрав. Амая направи неуспешен опит да се усмихне, загледана в измитото на вид лице на тази майка, изтерзана от убедеността, че не е успяла да опази дъщеря си от чудовището, което сама бе вкарала в къщата си.
Секретарят зачете на висок глас имената на призованите.
Амая не пропусна да забележи как лицето на жената се сгърчи, като чу името на мъжа си.
– Хасон Медина - повтори секретарят. – Хасон Медина.
Един униформен полицай влезе тичешком в залата, приближи се до секретаря и прошепна нещо на ухото му. Той пък на свой ред се наведе към съдията, който го изслуша, поклати глава, повика прокурора и защитата, поговори с тях кратко и се изправи на крака.
– Заседанието се отменя, ще бъдете призовани отново при необходимост - и без повече обяснения напусна залата.
Майката на Йоана се развика и се обърна към нея, търсейки отговор.
– Не! - изпищя тя.
– Защо?
Жените, които я придружаваха, напразно се опитваха да я прегърнат, за да потиснат отчаянието ѝ. Един от полицаите се приближи до Амая."
Из книгата