"Нямам братя, нямам сестри. Нямам братовчеди...
Когато остарея, ще бъда самотен стар човек без роднини. Последната издънка на рода Михайлови. Иде ми да плача. Уж от жал по другите, пък всъщност плача за себе си. А "другите" вместо да жалят за мен, почват да се подсмиват... Смях вместо порой от сълзи и сополи... Изглежда, че е по-добре да разсмиваш околните. Ако искаш да развеселиш себе си."
Детските книги са огледало, в което се оглежда едно общество. Погрешно е да се смята, че те трябва да са непременно весели. Но какво означава, когато са откровено тъжни?
"Романът за четящи деца" на Георги Мишев "Сламено сираче" е една тъжно-смешна история. Разказана през очите на седемгодишния Михаил-Майкъл, тя няма да се стори скучна и на родителите. Тонът на книгата не е дидактичен, макар че, вглеждайки се в живота на едно съвременно семейство, авторът повдига много въпроси за ценностите на възпитанието. Сламеното сираче е момче, чиито родители са живи и здрави, но въпреки това - твърде залутани във възрастните си проблеми, за да имат време да му помогнат да порасне. Майкъл-Михаил расте под грижите на своите баба и дядо и трупа знанията си от опити и грешки. Разказвайки живота на едно съвременно дете, "Сламено сираче" ни превежда и през димната атмосфера на клубовете за електронни игри, и през битака зад училището, и през вилата с блиндирани врати на една модерна тийнейджърска принцеса, и през селото на баба и дядо, което се превръща в най-сигурното убежище за едно объркано седемгодишно дете.
Георги Мишев е носител на престижната национална награда "П.Р. Славейков" за цялостен принос за развитието на българската детска литература. Наградата се присъжда ежегодно от Министерството на образованието и науката на Република България, с чието финансово участие е издаден романа "Сламено сираче". Илюстрациите в книгата са дело на художника Ивайло Нинов. По романа е създаден и сценарий за едноименен петсериен телевизионен филм.
Рейтинг: 8.59 / 22 гласа 
Добави мнение 
