"Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага, с които небесата даряват хората. С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи морето. За свободата, както и за честта, може и трябва да се жертвува животът и обратно, лишаването от свобода е най-голямото зло, което може да сполети човека."
"Бащата на Дон Кихот" - с това прозвище най-вече става известен испанският романист, драматург и поет
Мигел де Сервантес. Роден е в град Алкала де Енарес (край Мадрид), вероятно на 29 септември 1547 г. Баща му бил бръснар-хирург, което колкото и странно да звучи, е била обичайна за това време професия. Освен да бръсне, в длъжностите му се включвали и дейности като наместване на кости, кръвопускания и други прости медицински манипулации. Майка му е родена в Арганда дел Рей и е била третата дъщеря на разорен благородник, принуден да я продаде за съпруга на Родриго, бащата на Мигел де Сервантес. Поради тази причина бракът на родителите му е бил доста труден и съпътстван от извънбрачни връзки на бащата. Мигел има няколко братя и сестри: Андрес, Андреа, Луиса, Родриго, Магдалена и Хуан.
През 1569 година бъдещият автор заминава за Рим, където се среща с църковното величие и блясъка на религиозните ритуали и вероятно се запознава с италианското антично и ренесансово изкуство, което по-късно оказва влияние върху собственото му творчество. На следващата година се записва в полк на Испанската морска пехота, а след това става част и от флотата "Свещена лига". На сутринта на 26 септември 1575 г., когато корабът им доближава каталонския бряг, са нападнати от берберски пирати. В боя голяма част от екипажа е избита, а оцелелите, сред които и Сервантес, са пленени и отведени в Алжир. Той прекарва следващите пет години като роб, като прави четири неуспешни опита да избяга. В крайна сметка през 1580 г. е откупен от родителите си с помощта на Тринитарианския орден и се завръща в Мадрид.
Литературна дейност
Литературната дейност на Мигел де Сервантес започва малко след като се завръща в Испания. Първоначално пише голям брой стихотворения, малко от които са запазени до днес. Годините, прекарани на флота и в робство му дават много материал и идеи, по които да пише. Така се раждат разказът на пленника в "Дон Кихот" и две пиеси, чието действие се развива в Алжир - "Договорът от Алжир" ("El Trato de Argel") и "Баните на Алжир" ("Los Baños de Argel").
Според бележка на самия Сервантес в пролога на "Дон Кихот", идеята за книгата идва от затвора в Аргамасия де Алба в Ла Манча - история за мъж, който се мисли за странстващ рицар и се опитва да извършва чудните подвизи, описани в средновековните рицарски романи. През 1605 г. първата част от романа е издадена под заглавие "Хитроумният идалго Дон Кихот де Ла Манча" ("El ingenioso hidalgo Don Quijote de la Mancha"). Хората приемат произведението толкова добре, че този успех слага край на периода на крайна бедност в живота на автора и той получава международно признание.
През 1613 година Мигел де Сервантес издава "Поучителни новели" ("Novelas Ejemplares"), сборник от 12 новели, някои от които са писани значително по-рано.
Със своя увлекателен стил и тънка проницателност, Мигел де Сервантес придобива известност, сравнима с тази на древногръцкия
Омир, италианския поет
Данте Алигиери и английския драматург
Уилям Шекспир. Влиянието му върху формирането на испанския език е толкова голямо, че той често е наричан "езикът на Сервантес" ("la lengua de Cervantes"). С времето "Дон Кихот" набира все по-голяма популярност, превръщайки се в задължително четиво в училище за деца от цял свят.
Рейтинг: 10.00 / 2 гласа
