Осияние днес

Роман за взривяването на мавзолея. Неколцина млади българи, затворници в Софийски Централен затвор през 2001 г., се решават на дръзко бягство. Мисия, както сами го наричат. Докато останалите затворници са на разходка в карето, те "открадват" затвора, превръщат го в летящ кораб и поемат към Афганистан. Целта им е да пленят някои от най-ценните ислямски светини, да се завърнат с тях в България и оттук вече - с този върховен залог в ръцете си и ангажирайки ООН и ЕС - да поставят строги условия не само на талибаните, но изобщо към ислямските фундаменталисти. Мисията е неуспешна, "корабът-затвор" се завръща, тъкмо когато останалите се прибират от карето. (Тоест, затворът е машина на времето!). Героите са заловени, съдят ги и ги оправдават. В перипетиите обаче повечето загиват. Макар ярки индивидуалности, героите са и символни. Един от тях е превъплътеният вечен български Змей Горянин (тип на Мефисто), друг, като ипостас - Сукубът, демонът на мъжките сънища. И двамата намират смъртта си. В романа се подвизават още десетки лица - мъже и жени от различни народности и исторически пластове, но всички са включени в пробег през историята.

Всичко това дава само бегла представа за "Осияние днес", тъй като скицираният сюжет е фабулиран с многобройни преплитащи се повествователни линии. Всяка сцена има втори, че и трети символен план, като структуриращ е контрапунктът. Достатъчно е да сравним първата и последната сцена - да видим рамката на романа. В първата мавзолеят е "разигран" с оперетъчно темпо, пародиращо текстовите безчинства на някои модни наши автори, а в последната присъстваме на неговото взривяване (самоубийството на главния герой). Макар катастрофален, финалът излъчва и социални надежди чрез формата за Йовковите бели лястовици. Темата, разработена със стотици алюзии и смислови препратки, сочи актуалността на романа, а формата му - плутовска, с елементи на драма, с трескава смяна на времена, на най-различни стилови равнища, на сарказъм и лирика, на сън, реалност, фикция и документ.