Баща ми беше градинар. Сега е градина. Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ми. Сега ... |
|
|
Робърт М. Пърсиг е автор само на две книги, но още първата - Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет - с излизането си през 1974 г., се превръща в истински бестселър и му носи световна известност. На пръв поглед сюжетът е елементарен: мъж и неговият дванайсетгодишен син предприемат пътешествие с мотоциклет през Америка. Постепенно разказът прераства във вълнуваща одисея в търсенето на истината за същността на битието, в един модерен епос, където откриваме фундаменталните въпроси и отговори за това как да живеем. Романът, определен от критиката за една от най-значимите творби в американската литература, е преведен ... |
|
|
Години наред Зеба е била любяща съпруга и търпелива майка, смирена пред предизвикателствата, които животът ѝ праща. Нейният тих и привидно кротък живот обаче е разрушен, когато съпругът ѝ Камал е убит, а тя е заварена над трупа му с окървавени ръце. Децата ѝ са готови да се закълнат, че майка им никога не би извършила такова деяние, но близките на Камал жадуват отмъщение. Едва избегнала жестока гибел от развилнялата се тълпа, Зеба е арестувана. Докато очаква единствената възможна присъда - смърт, тя се оказва сред група жени, които до една са имали злощастието просто да са жени в държава, в която ... |
|
|
Биографичната книга на Любо Киров - Всичко е имало смисъл е по повод 50 -тия му юбилеен рожден ден. Във Всичко е имало смисъл един от най-успешните български изпълнители разказва искрено и увлекателно историята си. Специален щрих към нея добавят негови близки и колеги, които се включват със спомени и отношение, за да представят в пълнота твореца и най-вече човека Любо Киров. Той безспорно е един от най-познатите артисти, но книгата изненадва дори най-големите му фенове с лични истории и преживявания. Всичко е имало смисъл е дълбока и многопластова книга, в която Любо Киров споделя как е осмислил пътя си дотук и на ... |
|
|
Романът, който наистина покори света! ... Запознайте се с Уве. Той не се церемони с нищо и с никого. На висок глас казва какво не харесва в света. А той не харесва много неща - особено лъжата, празните приказки и хората, които не спазват правилата. С ясни принципи, стриктни навици и непоклатими разбирания кое е редно и кое - не, Уве е намръщеният съсед, който тормози всички около себе си. Но Уве не винаги е бил заядливо старче. Бил е млад и се е борил с живота. Обичал е - така, както малцина са обичали. И е бил всеки ден до любовта си. Сърцето му все още принадлежи на неговата Соня. Но тя вече не е тук. И Уве няма за ... |
|
|
"Всеки път, когато чета Здравка Евтимова, се замислям за силата, която притежават нейните женски персонажи, за това колко непримирими са те, колко наситено земни са, като същевременно създават впечатление и за неземност." Кели Луче, писател и редактор на литературното списание Electric Literature (САЩ) "Красотата, както знаем, се появява навсякъде, особено там, където никой не я очаква, и с упоритост, ирония и милост героите на Здравка Евтимова не се предават на отвращението, а се борят с него. Уникална възможност да прочетете нещо прекрасно." Габриеле Отавиани, Convenzionali (Италия) "Здравка ... |
|
|
"За първи път излиза книга за Лили Иванова, която съдържа записаното в нейния личен дневник." Валерия Велева В последните 15 години звездното име на българската поп сцена е водила записки с нейни мисли за Бог, за България, за публиката - мисли, които издават дълбоката, точна и вярна преценка за нещата в живота, в музиката и в отношенията между хората. Дневникът на Лили Иванова - това е вътрешният ѝ свят, където тя не допуска никого. Върху белите листове, изписани с красив почерк, сякаш е нарисувана душата ѝ. И когато ги разгръщаш, виждаш една силна и одухотворена личност, която знае какво иска, ... |
|
|
"Докато чукне 50, мъжът мисли, че има само един орган. После започват да се обаждат и останалите. Колкото и да младее, човек се връща към спомените. И колкото по-навреме, по-добре, че да не му е нужен езиков памперс. Предпочитам сам да си избера разказа за миналото, отколкото наивно да разчитам на наследниците или да пази Бог, на доброжелатели. Всъщност никой не се интересува от ближния искрено, но от прочетеното поне може да му остане едно приятно изживяване. Благодаря и на толкоз." Петър Стоянович В един мемоар винаги има пикантерия, никога жълто. Трябва да присъстват епоха, рисунък. Характери! Винаги има ... |
Рейтинг: 8.75 / 4 гласа
