Човешките парадокси - том 6

"В последното нравоучение си зададохме въпроса: "Ставайки по-силни и по-умни, ставаме ли по-добри?". Отговорът бе достатъчно категоричен - някои може и да стават (вероятно по причина на страшна мутация), всички останали бетон арме. Стоим си твърдо и гледаме накриво - точно каквито си бяхме по мезозойско. И правилно! Щото, ако се бяхме увлекли по добротии и хуманизми, модерна цивилизация - трънки щяхме да създадем! Доказано е, че добротата е некачествен исторически инструмент. С доброта най-много половин канче супа топчета да успееш да изкрънкаш от някой гастрономически баламурник като теб. С доброта фактически ни пирамида египетска ще вдигнеш, ни стена китайска и велика ще опънеш, ни барут, дето се вика, ще изобретиш. Да не говорим пък за ония работи, за които изобщо не е прието да се говори!

Тук обаче има две подробности. Втората всъщност съм я забравил (не мога да си спомня даже дали не беше и трета откъм четвъртия си аспект). Ала първата е свързана с потресаващото разкритие още на древните мъдреци, дето смятали, че нямало човек само лош или пък само добър; всеки си бил всякакъв - добър, лош, никакъв и прочие. А вече в зависимост от условията, в които си го поставил, той проявявал едната или другата страна от характера си, милвал околните кретени по буйните косички или ги трепел поголовно. Възможно е да се окаже точно така. Оня ден чух по радиото, че на Атила като малък му режели редовно ноктите на левия крак. А на Хитлер като незрял юноша му се случвало да наблюдава три четвърти слънчево затъмнение от мазето на муниципалитетния пандиз."
Николай Василев

Томът представя три публицистични книги на проф. Николай Василев: "Крачка напред, две наопаки", "Мадридски мъпет" и "Аксиомите на Василев". Философът умее да си играе с думите. Там са се родили неговите алтернатизми, романтизми, легендизми и юридизми. Читателят ще потъне не само във времето, в което живяхме, но ще остане поразен от публицистичната страст в памфлетите и есетата на автора.