Съвременният политически модел на България, подобно на този в други източноевропейски държави, е свързан с т. нар. преход към демократична форма на управление или наричан още преход от тоталитаризъм към демокрация, политическа модернизация, преход към модерни икономически и политически отношения, преход от тоталитарна към либерална държава, либерален преход, преход към пазарна икономика и други. Това е ключов момент във формирането на новия обществен и държавен модел на управление, от който зависи по-нататъшното развитие на държавата и функционирането на нейните институции.
В най-новия период от демократичното развитие на страната след 1989 г. се наблюдава устойчиво възпроизвеждащото се недоверие на българските граждани към почти всички държавни институции и утвърждаване на такива модели за разрешаване на отделни проблеми, които елиминират държавните институции. Именно тези модели се превръщат в съществена част от социалната база на корупционните практики, икономическата престъпност, заобикалянето на съдебната система при решаването на спорове, отглеждането на клиентелистки партийни структури и прочие. Налице е постепенно намаляваща избирателна активност, разочарование от политиката и политиците и търсенето на нови политически алтернативи. Кризата на политическото представителство се задълбочава, а последиците от нея пряко рефлектират върху демократичните процеси.
Настоящият труд има за цел да разкрие същността и значението на политическото представителство в съвременните демокрации и ролята му за утвърждаването на българския демократичен модел.
 |
|
|
0700 4 55 66
на цената на един
градски разговор |
