Настоящото изследване си поставя няколко задачи, на всяка от които е посветена отделна глава. Първата задача е свързана с изясняване същността на финансовите кризи; доколко те са предопределени, случайни или циклични събития; как възникват и как се разпространяват кризите; през какви фази преминават и каква е връзката им с финансовите пазари; какви са каналите на разпространение; как навлезе кризата в българската икономика и какви мерки бяха предприети от управляващите. Тези проблеми са анализирани в първа глава.
Във втора глава е изследвано отражението на "ГФК" върху икономиката на България. Тази тема е разгледана в три подточки, които се фокусират съответно върху реалния сектор, банковия сектор и небанковия финансов сектор.
В трета глава е поставен въпросът: можеше ли да се предвиди кризата, използвайки съществуващите модели за ранно предупреждаване? Разгледани са различните възможности в това направление, като са направени някои предварителни изчисления, използвайки един от най-известните модели, разработен от Камински, Лизондо и Райнхарт.
В четвърта глава се разглеждат усилията в международен план за засилване на регулациите в банковия сектор. Специално внимание е отделено на нововъведенията в "Базел ІІІ" и на влиянието, което промените биха оказали върху българския банков сектор.
В последната, пета глава се разискват някои текущи проблеми и предизвикателства пред финансовия сектор в посткризисните условия.
За автора
Виктор Йоцов е доктор по икономика и дългогодишен член на изследователския екип на "Института за икономически изследвания" при "БАН". Редовен преподавател към катедра "Финанси" на "УНСС". Специализирал е в редица престижни финансови институции, като "МВФ", "Световната банка", централните банки на Великобритания, Швейцария, Холандия и Япония. Автор и съавтор на 4 монографии и множество статии и студии в областта на макроикономическото управление с акцент върху развитието на банковата и финансовата политика. Участвал е с доклади и презентации на семинари и конференции в "Европейската комисия", в "Европейската централна банка" и др. По време на предприсъединителния процес е член на работна група 11 "Икономически и валутен съюз". Бил е и директор на Дирекция "Икономически изследвания и прогнози" и и.д. Главен икономист на "БНБ". В периода 2003-2010 г. е представител на България в "Международния валутен фонд" и съветник на изпълнителния директор. Научните му интереси са в областта на паричната теория и политика, международните финанси и финансовите кризи.