Онези пера
Върнах се в тялото
Навън няма жива душа
Крачките ми
Поезията вече не говори
Телата се движат
Майко
Като че ли искам да сложа запетайката
Небето толкова синьо днес
При онези дървета
Тъмнокожи
Бъди тъй светъл
Светлината те завари
Огризките ябълка
Голямата онази къща
Старостта на гълъбите
Живели сме толкова дълго
Удряш небесата с поглед
Като малък запъртък
Видът приятелство
Бамбук с листа
Мислиш че имаш някога насреща си
Застреляха престъпник
Искаш да мислиш че си се събудил
Като пролет
Корените са небодливата част
Дните на детството
Тазгодишните птици
Пътят се придвижва към теб
Инвалид
Не е смърт да умреш себе си
След непреставал седмица дъжд
Тревата расте
Момиче
Устните ми се отварят безнадеждно
Сънувам на глас
Тези квартали
Човек духа стълбите
Разигра се сняг
Полицаи
Червено
Нещо трябва да се случва
Баща ми няколко пъти
Престъпление
Лятото
Ако само тревата
С периферното зрение
От стадата в България
Татко
Колко главоболия
Тазнощното спане
Седя си в утробата
Животът
Дяволът трябва
Имам цял лист
Тази сутрин звукът
Наставления на баща
Още изобщо не бе сигурно
Не вървя по снежните улици
Разпърпан черен чадър
Приятелствата които са уловки
Тази пурпурна
Китайка ми каза
Разединени
Онези, които ме забелязаха
И така
Виждаш всичко по-изострено
Пред рутещата се стена
Триъгълната игра
Как се чувстваш когато
Изблиците на общуването ни
Понякога любовта е
Ще си спомням този ден
Гугушката
Има един език - посредник
5 a. m.
Писах в тъмното
Приятелите си отидоха
Няма значение
Прости се плоският сняг
Почти цял живот
Гледам ги и птиците
Гълъби
Един ден
Сънят
Как досадно ми е
От нея помня
Младият хлебар
Дървото
Една сутрин попадаш
Във военна болница
Лампи в тъмното
От най-малкото нещо
Самотата привлича
Вятърът
Онази твоя кутия
Ако толкова хубаво бе времето
Баща ми нещо разправяше