Безделникът

“Безделникът”, първият роман на Г. Гочев, е очакваната стъпка напред за всички онези, които оцениха високо дебютния му сборник “Софистът събитие” (2003, ИК Жанет 45). И тук авторът демонстрира своята стилова и тематична физиономичност, която рязко го откроява на фона на съвременната българска проза.
Действието в романа се развива в една фикционална среда с условни исторически и географски параметри. Онова, което е голямото предизвикателство пред читателя обаче, е вещото изрязване на целия пласт от “чувства” и “психологически реакции”, който сме свикнали да очакваме от романовия жанр. Много трудно е да се намери аналог в традицията за онова, което е предприел авторът. Г. Гочев пише така, сякаш се отказва от романтико-сантименталисткото наследство, в чието тривиализиране Т. Елиът и М. Кундера съзират една от най-големите опасности за съвременната култура. С това тривиализиране и масмедиализиране на душата се бори Безделникът. Което е един нов, предизвикателен начин да се говори за духовното, да се стигне до дълбини на човешкото, които обичайните подходи подминават."
Бойко Пенчев