Направлението за изучаване, обяснение и оценка на тракийската история и култура от прехода между каменно-медната и ранната бронзова епоха (втората половина на ІV хил.пр.Хр.) до създаването на Дунавската българска държава през 681 г. се обозначава в науката с термина тракология. Естественият център за нейната поява и развитие е България, защото сърцето, в което съзряват и пулсират върховите моменти в оформянето, генезиса, живота и характера на тракийския етнос и на неговата култура, са днешните български земи и по-точно областите от р. Дунав до Егейското крайбрежие и прилежащите му острови. Те образуват ядрото на ... |
|
|
Трето издание. ... Книгата ни запознава с историята на Византия - една империя, просъществувала в течение на повече от хиляда години (от 395 до 1453 г.). Тя ни отвежда към низ от събития от политическо, социално, етническо и културно естество, разгърнали се през периода на Късната античност и средновековната епоха. Разкрива се животът на едно общество, оставило видими следи с многолетното си присъствие в европейския средновековен свят. Това се отнася най-вече до държави и народи на Балканския полуостров, които в продължение на векове са били в тесен досег с Византия и са живели в сферата на излъчване на силни въздействия ... |
|
|
Документирани свидетелства за геноцида над българите. ... Сто години след Междусъюзническата война излизат наяве зверствата, които българският народ в района на Беломорска Тракия е преживял през 1913 г. "Лятото на 1913 година" съдържа документирани свидетелски показния за събитията на Балканите по онова време. Изданието разкрива неопровержими доказателства, че жителите на Беломорска Тракия и Македония в действителност са били жертви на масово, системно, етническо прочистване. Книгата, чийто съставител е Георги Илиев, цели да направи обществено достояние тази българска трагедия и да докаже истината, че по време ... |
|
|
Трето допълнено и основно преработено издание ... "Кой кой е в Средновековна България" е незаменим справочник за специалисти, студенти, учители и ученици. За всички, които искат да съхранят историческата памет на българския народ. В 800 статии авторите са събрали 1 000 имена, разположени във времето и пространството, и чрез личностна характеристика са ги подредили в хронологичната рамка VII-XIV век. ... |
|
|
Като непосредствен участник в Балканската война Симеон Радев е свидетел на успехите на българските воини, на радостта на освободените си братя от Македония и Тракия. За тези събития ни разказва с вещото си перо на публицист Симеон Радев в книгата „Това, което видях от Балканската война“. Но подписаният Лондонски мирен договор няма практическо приложение поради избухването на Междусъюзническата война (1913). Като пряк свидетел и участник в мирната конференция в Букурещ той ни разказва в книгата си „Конференцията в Букурещ и Букурещкият мир от 1913 г.“ – как поради задкулисни игри, нечестни сделки и недалновидност на ... |
|
|
Славни военни тактики. ... Има исторически събития, за които вече е писано, но винаги може да се добави нещо непознато и вълнуващо. Такива са големите битки в историята, а когато темата е най-големите битки в над 1300-годишната история на България, то това е апотеоз на безпримерната храброст и безкористното родолюбие на българските воини (от Аспаруховата конница до авиаторите в орляците на Въздушни войски) - винаги по-малобройни от противника, но винаги с победоносен дух в битките за отстояване свободата и независимостта на България. Включвайки най-новите разкрития на историческата наука, особено за събитията от ХХ век, ... |
|
|
Обединила под властта на султана десетки племена и народности, в първите години на ХХ в. Турция се раздира от вътрешни икономически, религиозни и национални противоречия. Центробежните стремежи на народностите, влизащи в състава на Османската империя, намират опора и поддръжка от своите сънародници във вече изградилите собствена държавност Сърбия, Черна гора, България, Гърция и Румъния. Във всяка от тези държави Турция вижда враг, посягащ на целостността на нейната територия – точно по същия начин, по който всяка от тях на свой ред вижда в Турция своя изконен враг, вековния угнетител на християнските народи. Малките ... |
|
|
Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през XX век ... С подписване на Берлинския договор през 1898 г. се ревизира Санстефанският мирен договор, в резултат на което България е разпокъсана. Княжество България и Източна Румелия остават в границите на съвременна България, но останалите територии от Санстефанска България са завинаги откъснати от родината. Македония и част от Одринско се връщат на Османската империя, Пирот и Враня се дават на Сърбия, а Северна Добруджа на Румъния. През 1912 г. Егейска Македония попада в границите на Гърция. Вместо свобода на егейските българи, съдбата отрежда жестока участ, ... |
Рейтинг: 5.50 / 2 гласа 
