Цветята вече бяха клюмнали. Имаше снимки на мъртвото момче с униформата от училище. Пуловерът му беше зелен.
"Моят пуловер е син. Моята униформа е по-хубава. Единственото лошо ѝ е вратовръзката, много боде. Мразя да ме боде така.
Аз с мъртвото момче бях приятел само наполовина, не го виждах много често, защото беше по-голям и не ходеше в моето училище. Той можеше да кара колело без ръце и даже не ти се искаше да падне. Казах наум една молитва за него. В нея се казваше само съжалявам. За друго не се сетих. Престорих се, че ако гледам достатъчно дълго и силно, мога да накарам кръвта да се раздвижи и да се върне обратно във формата на момче. Така щях да го съживя. Случвало се е и преди, там, където живеех, имаше един вожд, който така съживи сина си. Това беше отдавна, преди да се родя. Честно, било е чудо. Този път не стана."
Из книгата
Стивън Келман е роден в Лутън през 1976. Учи маркетинг в "Университета на Бертфърдшър". Работи в завод като оператор склад, в местната администрация и в областта на маркетинга преди да се отдаде на писателска работа през 2005. Докато търси издател за първия си роман, "Английски за гълъби", Келман е на практика безработен. Романът се превръща в сензация далеч преди да е достигнал рафтовете в книжарниците - за правата наддават 12 от най-големите английски издателства, а Келман е обявен за следващото голямо име на английската литература.
След излизането си през 2011 г. "Английски за гълъби" печели серия от номинации: за "Ман Букър", за "Desmond Elliott Prize", за наградата "Гардиън" за дебют, а също така за наградата "Дебютант на годината" и за "Galaxy National Book Awards".