"Мога да виня само себе си... аз я допуснах в дома ни, аз я допуснах в живота ни..." Проспериращ агент по недвижими имоти Джоди Бишъп все по-трудно намира баланса между работата и личния си живот, особено откакто майка ѝ Одри е диагностицирана с Паркинсон, а баща ѝ Вик вече не смогва сам да се грижи за болната си съпруга. Решението е трудно, но накрая родителите ѝ се съгласяват да приемат в дома си помощница, а Джоди се заема с интервютата. Енергичната и привлекателна вдовица Елис Удли бързо спечелва симпатиите ѝ, още повече че е на възраст близка до тази на родителите ѝ. Спокойна, ... |
|
|
Внимавай какво наблюдаваш... Кейси Флечър, наскоро овдовяла актриса, опитваща се да избегне пораженията от лоша реклама в пресата, се е оттеглила в спокойствието и тишината на вила на езерото във Върмонт. Въоръжена с бинокъл и няколко бутилки алкохол, тя прекарва времето, като наблюдава Том и Катрин Ройс - бляскавата двойка, която живее в къщата от другата страна на езерото. Те са добър "материал" за наблюдаване - създател на технологични новости, Том е богат, а, като бивш модел, Катрин е великолепна. Един ден на езерото Кейси спасява Катрин от удавяне, и между двете се заражда приятелство. Ала колкото повече ... |
|
|
"Как да живеем с другите? Различни. Вярващи. Безпътни. Възможно ли е да изпитаме емпатия, да се опитаме да ги разберем? Да им помогнем по Пътя. Романът на Мария Лалева Пътища от огън навлиза във взривоопасната зона на човешките взаимоотношения. Зона на търпимост и вглеждане в другия. Роман, който говори за нас днес - кои сме? Човеци ли сме? Във време на разделение и омраза романът е опит да ни събере заедно, да ни успокои, че можем да живеем с другите. Бежанци тръгват по Пътя на личното спасение, за да преминат през Ада на човешкото отхвърляне, но и да намерят смисъл в приятелството с непознати. След успеха на ... |
|
|
В сборника Пътят на любовта няма нито един слаб разказ и това съвсем не е преувеличено твърдение. Единайсетте изключителни истории, събрани тук, са представителни за творчеството на Алис Мънро, като много ясно и нагледно подчертават едно от най-ценните ѝ качества - да показва, вместо да казва. С непрекъснато прескачане във времето, редуване на гледните точки, загатване отвъд очевидността и съшиване на смислите тези текстове подпечатват запазената марка на авторката и заслуженото ѝ място сред най-големите майстори в жанра. С шедьоври като Майлс Сити, Монтана, Молитвен кръг и Лошо семе нобеловата лауреатка ... |
|
|
Ти, подобие мое не е просто драматична история за петима твои измислени съвременници. Това е роман за твоето общество, официално обявило състраданието за недъг. История, разказана ти от самия Създател. Антиутопия? Дано."Въздаваш своя, човешки ред по лично усмотрение, без право на глас - не само за немите пъплещи твари, безсловесните дървета и тихата вода, но и за себеподобните ти, инакомислещи или просто по-слаби от теб. Гневът ти е щедър и пищен, бързо кипва в жлъчна мъст. Ненавистта ти е достъпна, разливаш я като евтино пенливо вино насред виртуални социални седенки за анонимно одумване, заклеймяване и линч. Най- ... |
|
|
Три различни столетия. Една нишка, която свързва всичко и всички. Утрото на Видовден изправя Мария пред отдавна приспаната истина - всичко скъсано в живота ѝ е следствие не от слабостта, а от силата, която носи. За да го съшие, тя трябва да се върне там, където е залюляна - в Балкана. Докато се приближава към светлите къщи в градчето Елена, към нея се движат историите на други шест жени, придърпвани от нишката на котленски килим с неземна шарка. Магическата тъкан на килима свързва Мария с вечно дейната ѝ майка Ружа, успяла да открие щастие в реда; с баба ѝ Дана, предала ѝ дарбата да твори с ... |
|
|
Баща ми беше градинар. Сега е градина. Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ми. Сега ... |
|
|
Той се бори, за да убива. Тя се бори, за да живее... Всеки юни семейство Фокс се качва на колата и отива в живописния Кентъки, за да остави децата си за двуседмичната им ваканция при баба. Тук дванайсетгодишната Теа може да тича на воля и да помага в приготвянето на домашен сапун. На следващия ден родителите ѝ потеглят обратно за Вирджиния, без да подозират, че съдбата им е подготвила среща с чистото зло. С убиец. След няколко дни в Кентъки Теа и баба ѝ Луси се събуждат от един и същ кошмар. И макар че двете почти не говорят за общата си специална дарба, през онази нощ веднага разбират, че се е случило нещо ... |
Рейтинг: 1.00 / 1 глас 
