Сонети

Изданието е двуезично - на английски и български език. Всяко произведение има три български превода, направени от Владимир Свинтила, Валери Петров, Евгения Панчева. Сонетите на Шекспир увенчават най-представителния и най-бляскав жанр на ренесансовата лирическа поезия. С високия си престиж те допринасят немалко и за несравнимото дълголетие на този жанр, който продължава да предизвика поетите от цял свят като върховно изпитание за художествено майсторство.

Уилям Шекспир е смятан за най-значимия автор в англоезичната литература и един от най-видните драматурзи в световната история. Той е наричан често "национален поет на Англия" и "Ейвънския бард". Оцелелите произведения на Шекспир, някои писани в съавторство, включват 38 пиеси, 154 сонета, 2 дълги повествователни поеми и няколко други стихотворения. Пиесите му са преведени на всички значими съвременни езици и се изпълняват по-често от тези на всеки друг драматург. Шекспир създава повечето си произведения между 1589 и 1613 г. Ранните му пиеси са главно комедии и исторически драми, жанрове, които достигат върха на развитието си в края на 16 век. По-късно, до около 1608 г., пише главно трагедии, сред които Хамлет, Крал Лир, Отело и Макбет, смятани за едни от най-значимите произведения в английската литература. През последните години от активната си писателска дейност Шекспир пише трагикомедии, наричани понякога романси, и работи съвместно с други драматурзи. Много от неговите пиеси са публикувани в издания с променливо качество и точност. През 1623 г. двама от неговите сътрудници издават така нареченото "Първо фолио", сборник с драматични произведения, който включва 36 от 38-те пиеси, смятани днес за писани от Шекспир.
Още приживе Шекспир е уважаван поет и драматург, но славата му достига до днешните си размери едва през XIX век. По това време романтиците възторжено приветстват неговия гений, а викторианците се прекланят пред него с благоговение, което Джордж Бърнард Шоу нарича "бардопоклонство". През XX. век неговите произведения са многократно приемани и преоткривани от нови течения в театъра и изкуствознанието. Пиесите му остават популярни и днес и са непрекъснато изучавани, изпълнявани и преинтерпретирани в различен културен и политически контекст по целия свят.

"Живеят само влюбените, останалите просто съществуват."

Кой друг е способен да изрече тази велика истина, освен неповторимият английски драматург Уилям Шекспир? Именно той е поетът, вдъхнал живот на така романтичната, но и тъжна любов на двама влюбени, описана в пиесата "Ромео и Жулиета", превърнала се в образец на световната литература. Трагедии, комедии, романси, сонети, исторически драми - за "Ейвънския бард" нито един от тези жанрове не е чужд.

Уилям Шекспир е смятан за един от най-видните драматурзи в световната история и също така за най-значимия автор в англоезичната литература (наричан е още "национален поет на Англия"). Роден е през април 1564 г. в градче на име Стратфорд на Ейвън в Англия, но тъй като рожденната му дата е неизвестна, за такава традиционно се счита 23 април. Баща му е бил заможен производител и търговец на ръкавици и кожени изделия, а майка му - дъщеря на богат селянин. Шекспир е третото от общо осем деца в семейството. На осемнадесетгодишна възраст се жени за двадесет и шестгодишната Ан Хатауей, с която имат дъщеря Сюзан, а две години по-късно се раждат и близнаците Джудит и Хамнет.

Пероидът от 1585 до 1592 г. сред изследователите е известен като "изгубените години", тъй като в този времеви отрязък няма никакви сведения за живота на Шекспир. Не е ясно кога точно той започва да се занимава с писане, но има данни, че през 1592 г. по лондонските театри вече е имало постановки, създадени по негови пиеси. Относно театралната му кариера, най-ранното запазено сведение всъщност са нападки от драматурга Робърт Грийн в следния памфлет:

"...има един начинаещ гарван, разкрасен с нашите пера, който със своето Тигрово сърце, загърнато с мантията на актьора, си представя, че е толкова способен да изсипва бомбастични бели стихове, колкото най-добрите от вас: и като един абсолютен Johannes factotum (Майстор Тричко), той е по собственото си мнение единственият разтърсвач на сцени в страната."

Фразата за тигровото сърце пародира стиха "O, сърце на тигър, скрито в облик на жена" от пиесата на Шекспир "Хенри VI" (историческа драма), а "разтърсвач на сцени" всъщност е игра на думи (в оригинала - "Shake-scene").

Неговите пиеси се играели само и единствено от една трупа - "Мъжете на Лорд шамбелана" или "Мъжете на краля", в която участвал и самият Уилям Шекспир. И въпреки, че към 1598 г., когато голяма част от пиесите му били публикувани в печатни издания, той си печели добро име и репутация, Шекспир продължава да играе в своите пиеси. По времето на своята кариера той поделя времето си между Лондон и Стратфорд, но години преди смъртта си се оттегля отново в родното си градче. Уилям Шекспир умира на 23 април 1616 г. и е погребан до олтара на църквата "Света Троица" в Стратфорд. На надгробната му плоча е издълбана епитафия, която съдържа проклятие към хората, които биха преместили останките му: "Блажен да бъде, който тоз камък не отлости. Проклет - който помести изтлелите ми кости".

Творчеството на Шекспир се състои от 38 пиеси, 154 сонета и 2 поеми. Освен романтичната и едновременно с това трагична пиеса "Ромео и Жулиета", сред най-известните му произведения са трагедиите "Хамлет" (1601 г.), "Макбет" (1606 г.) и "Отело" (1604 г.) и комедиите "Сън в лятна нощ" (1596 г.) и "Комедия от грешки" (1592 г.). Сонетите му, считани за едно от най-загадъчните произведения на световната литература, често се събират и разпространяват в луксозни издания.