Англия, 1934 година. Освен талант за разкриване на престъпления Кити Ъндърхей притежава и добро сърце. В този случай са ѝ нужни и двете. Милисън Крейвън е претърпяла операция и в момента се възстановява в оздравителния дом Елм Хаус. Въпреки старата вражда със страховитата приятелка на баба си, Кити решава да я посети заедно с капитан Матю Брайънт. Нещо не е съвсем наред в Елм Хаус. Госпожа Крейвън е убедена, че смъртта на една от обитателките на дома е предизвикана насилствено. Скоро след това умира друг от гостите и подозренията ѝ започват да изглеждат все по-основателни. За институция, обещаваща здраве и ... |
|
|
Красив роман за любовта, паметта и загубата. Сай Баумгартнър, преподавател по философия и писател, седемдесетгодишен вдовец, се впуска във вълнуващо пътешествие в собствената си памет. Мислите му следват криволиците на един плодотворен живот, белязан от дълбоката му любов към покойната му съпруга Анна. Сега, когато Анна вече я няма, Баумгартнър ще трябва да се опита да живее без нея. И той се опитва, но тя присъства навсякъде, в промените в професионалния му живот, в опитите му да я замени с други жени, в наченките на нова любов. Роман с отворен финал, Баумгартнър е задълбочен и затрогващ анализ на любовта, на скръбта по ... |
|
|
Тя има живот мечта - прекрасна къща, две мили деца, работа, който обича, и идеален във всяко отношение съпруг. И въпреки това след петнайсет години брак тя иска още - иска да се обичат като в самото начало. Любовта ѝ е взискателна, крайна, болезнена, обсесивна, предизвикваща у читателя съчувствие, учудване, понякога усмивка. Лудо влюбена в мъжа си, тя следи - и записва в тематични бележници - всяка негова дума, всеки негов жест, наказва го за всеки пропуск, прибягва до всякакви необичайни средства, залага му капани, за да го хване в недостатъчно внимание, в изневяра, в предателство. Мъжът ми е роман трилър за ... |
|
|
С тънък психологизъм Симон дьо Бовоар разказва за начина, по който възприемаме времето, за диспропорциите в любовта и капаните на навика, за пукнатините в общуването и производните рани, като не пропуска да вплете и генералната тема за ролите на пола и свободата на идентичността. Идейният заряд на Благоразумната възраст е в синхрон с философията на екзистенциализма - тезата за иманентната на човешката същност свобода, чиято предпоставка е ликвидирането на страданието. Смъртта има водеща роля в кратката новела Монолог, най-френетичната и неудържима творба в сборника, чийто развой е непрозрачен почти до финала. Тук ... |
|
|
"За човек, който обича света от вчера, този роман не беше лесен. Той се разделя с една мечта по миналото или с това, в което то се превръща. Писах (и трих) за смесването на времена, когато паметта, лична и обща, си събира багажа и си тръгва. За новата обсесия на Гаустин и дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас. За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом." Георги Господинов "Безкомпромисен роман! Георги Господинов влиза сам в гората..." Надежда Радулова И тогава миналото тръгна да завладява света... В началото залогът е една клиника, в края - един континент. ... |
|
|
Създадена от огъня на думите и пръстта на историята, "Глина" е книга за любовта като съзидание и наказание. За ревността като проклятие. За мистичната сила на един майстор, който ведно с глината вае съдбата си. Легенда разказва, че през XVII век самобитните грънчари от малкото село Бусинци, Трънско, получили благословията на турския султан единствени да пътуват свободно в границите на империята, за да продават стоката си. Толкова първична сила, красота и простота имало в бусинската керамика, че отваряла и сърца, и врати. Отваря и страниците на "Глина". Романът взема необработената пръст на легендата и ... |
|
|
Три различни столетия. Една нишка, която свързва всичко и всички. Утрото на Видовден изправя Мария пред отдавна приспаната истина - всичко скъсано в живота ѝ е следствие не от слабостта, а от силата, която носи. За да го съшие, тя трябва да се върне там, където е залюляна - в Балкана. Докато се приближава към светлите къщи в градчето Елена, към нея се движат историите на други шест жени, придърпвани от нишката на котленски килим с неземна шарка. Магическата тъкан на килима свързва Мария с вечно дейната ѝ майка Ружа, успяла да открие щастие в реда; с баба ѝ Дана, предала ѝ дарбата да твори с ... |
|
|
"Как да живеем с другите? Различни. Вярващи. Безпътни. Възможно ли е да изпитаме емпатия, да се опитаме да ги разберем? Да им помогнем по Пътя. Романът на Мария Лалева Пътища от огън навлиза във взривоопасната зона на човешките взаимоотношения. Зона на търпимост и вглеждане в другия. Роман, който говори за нас днес - кои сме? Човеци ли сме? Във време на разделение и омраза романът е опит да ни събере заедно, да ни успокои, че можем да живеем с другите. Бежанци тръгват по Пътя на личното спасение, за да преминат през Ада на човешкото отхвърляне, но и да намерят смисъл в приятелството с непознати. След успеха на ... |
Книги 
