"Малко нощна работа
Звездите са угаснали, а потъналата луна плува точно под повърхността на полупрозрачно езеро от облаци. В короните на финиковите палми се размножават плъхове - измъчвани от бълхи натрапници, които почти не напускат високо разположените си гнезда и рядко се мяркат в прочутата общност, където майсторите на изкуството и индустрията живеят изолирано в охранявани имения, пренебрегвайки съществуването на вредителите.
В 3:10 часа сутринта, когато Майкъл Мейс забързано преминава през елегантен жилищен квартал, пухкав дългоопашат плъх застива на слизане по палмово стъбло, а наподобяващите му петролни капки очички проблясват в жълтеникаво на светлината на уличната лампа. Мъжът не е заплаха за създанието, но убедено в противното, то бързо се оттегля във водопада от листа, от който е дошло.
На по-малко от петнайсетина километра на юг улиците, някога внушителни като тази, сега са опасни както за плъховете, така и за хората. Мръсните тротоари и паркове на места са непроходими, преградени от занемарени лагери на наркомани и психично болни, които дават незаслужено лошо име на по-малкия брой трезви, разумни и действително бездомни хора, чиито нужди властите пренебрегват. Тези по-отдалечени райони гъмжат от улични котки, знаещи къде ще намерят изобилие от гризачи, хлебарки и други вкусотии. За разлика от тях, тази богата общност не проявява никаква толерантност към подобни мрачни вакханалии. Градският съвет наскоро назначи още служители към полицейското управление в отговор на рязкото увеличаване на престъпността, която се разпространява през границите от съседни юрисдикции, където хората от управляващата класа се смятат за възхитително толерантни и просветени.
Патрулка додж чарджър, изборът на полицията в града, завива иззад ъгъла на половин пресечка разстояние. Сенките се уголемяват и извиват, след което се свиват, щом фаровете осветяват улицата, по която преди време движението никога не стихваше. Сега лентите са пусти. По тротоарите се движи един единствен пешеходец. Осветен, Майкъл нито търси прикритието на сенките, нито забавя ход. Има спешна задача, която вероятно ще остане спешна, докато е жив. Самотен мъж след полунощ неизбежно е интересен на правоприлагащите органи в град като този, отрупан с богатство. Но все пак сигналната лампа на покрива остава загасена. Колата набира скорост, докато приближава към него. Може би мъжът зад волана е разсеян и сънен към края на смяната си. А може би е получил обаждане веднага да се притече на помощ на колега полицай. Когато профучава покрай самотния минувач, в светлината на компютърния екран в колата и устройството за електронно издаване на фишове шофьорът прилича на привидение; по-скоро очертание, отколкото плътна форма, лицето му е блед овал, призрачно и без черти.
След две пресечки Майкъл пристига в търговски квартал. Шумът от двигателите на скрити от погледа камиони и други превозни средства се усилва, изкривен от отразяването през редиците високи сгради, и звучи така, сякаш идва от загадъчна машинария дълбоко под земята. Тук уличните лампи не светят. Градът се снабдява с ток от регионална електрическа компания, която в сегашния период на недостиг ограничава потреблението чрез налагане на глоби и високи цени. За да бъдат намалени кражбите и обирите на домове, външното осветление е запазено предимно за жилищните квартали. На тези улици с многобройни ресторанти и магазини от висок клас, предлагащи луксозни стоки, предприятията, блестели някога от здрач до зори, вече са тъмни след края на работното време.
Вълната от обири до голяма степен е овладяна с инсталирането на витрини и врати от бронирано стъкло, подсилени от скрити щори от неръждаема стомана, които се затварят пневматично, ако стъклото започне да поддава при удари. Щорите спират дори превозни средства, използвани като тарани. Още от тротоара потенциалните клиенти се сканират за оръжие - пистолети, ножове, чукове, всичко – дори само да приближат вратите, които се заключват мигновено, ако бъде открита заплаха. Редовните, ценени купувачи и клиенти нямат представа, че са допускани след идентифициране чрез програми за лицево разпознаване, като така им е спестено унижението да дават обяснения, ако носят огнестрелно оръжие за самозащита. Благодарение на споменатите предпазни мерки магазините с най-скъпи стоки могат да поддържат илюзията за непреходен блясък и безрискови привилегии.
Изненадващо чиста алея с тухлена настилка предлага врати към задните входове и помещенията за приемане на стока, които са солидни като вратите на бункерите за боеприпаси и се отличават със семпла елегантност, рядко срещана по задните улици на търговските квартали. Дори контейнерите за смет са в добро състояние, прясно боядисани и дискретни.
Поел в неразпръснатия от забулената луна сумрак, предпочитащ светлината, но добре приспособен към тъмнината, Майкъл приближава до пететажна тухлена сграда отдясно. Обикновената врата и двойната гаражна ролетна врата са матовочерни; нямат уличен номер или наименование на фирма. Има електронна ключалка, която той трябва да отключи, и токова верига на охранителна система, която трябва да поддържа, докато влиза в слабо осветен вестибюл и тихо затваря вратата. Този живот и придобитите способности са твърде нови за него, затова все още се учудва от себе си.
Адвокатската фирма на Удбайн, Кравиц, Бенедето и Спакман притежава сградата; заема всичките пет надземни етажа и в нея работят шейсет и един души. Вляво от Майкъл има врата, водеща към два етажа подземен паркинг. Той минава през люлеещата се врата, която е точно пред него, и поема по коридор на първия етаж, който води покрай стаи с документи и офиси на помощния персонал. В края на коридора минава през друга люлееща се врата. Богатството и властта на фирмата са загатнати от огромното непродуктивно пространство, отделено за фоайето, което в този ранен час е обляно само в мека, непряка светлина. Подове от черен гранит. Ламперия от анегре с цвят на пчелен мед. Куполен таван, обкован с варак от бяло злато. Милиони долари, похарчени за големи, драматични - и според Майкъл еднообразни - картини на Джаксън Полък: безсмислени цветови плетеници, които отвличат вниманието от бляскавата елегантност на полираната ламперия.
Двата асансьора имат врати от неръждаема стомана с ненатрапчив дизайн в стил ар деко. От съображения за сигурност достъпът до тези асансьори е възможен само чрез набиране на пет цифри на клавиатурата на таблото. Всеки, който работи тук, има уникален код за достъп. През работно време клиентите и гостите се придружават до асансьорите от една от двете рецепционистки. Въпреки че не разполага с код, Майкъл може да го получи от всеки, който работи тук, и да използва асансьора, ако желае, но дори ако пневматичната релсова система е тиха, звукът може да предупреди тези, които е дошъл да види.
В случай на пожар се изисква аварийно стълбище. Едното е подробно описано в чертежите, които са в архива на градския строителен отдел, и лесно достъпно за Майкъл. Стъпалата са скрити зад ламперия, на която е окачена голяма творба на Полък във вертикален формат, убедително изобразяваща и възхваляваща душевния хаос на крайния алкохолизъм. Замаскирано в рамката на картината резе отключва ключалката и скритата врата се отваря. Стръмното вито стълбище е бетонно, а не метално, и всяко стъпало е омекотено с оребрена гума, за да се сведе до минимум опасността от съдебен процес заради подхлъзване и падане. Разположените на равни интервали светодиодни аплици работят денонощно, седем дни в седмицата."
Из книгата
