Урбанизацията в българските земи под Османска власт през XIX век, до 1878 г.

Под урбанизация в специализираната литература се разбира процесът на нарастване на броя и големината на градовете и повишаване на ролята им във всички сфери на обществения живот. Този процес се характеризира с концентрацията на все по-голям дял от населението в градовете (особено в големите градски центрове) и същевременно - приобщаване на все по-голяма част от хората към градския начин на живот, мислене и поведение. Деветнадесети век е ключов за развитието на урбанизационния процес в европейските страни и САЩ, тъй като през това столетие вследствие на икономическия растеж (породен най-вече от индустриализацията и от увеличаването на производителността на селското стопанство) настъпва значително нарастване на нивата на урбанизация. Към 1800 г. едва 10.7% от населението на Европа и Северна Америка живее в градовете с над 5 000 жители, докато към края на XIX в. делът на населението, обитаващо тези селища, вече надхвърля 30%. На практика именно през периода от началото на XIX в. до Първата световна война се формира съвременната градска система на европейските страни и САЩ посредством разрастването на съществуващите градски центрове и появата на голям брой нови градове.