"Откакто Катерина ме остави -
човек от самота какво не прави! -
прибрах от двора котка и със нея
не лошо напоследък си живея.
Във скута ми тя скача, като пиша,
потърква гръб о мен, в носа ми диша
и гали ме по бузата с мустаче.
- А бе любов! - помислям си. Обаче
когато вече много ми додява,
аз первам я: - Досадница такава,
марш в кухнята! - Но тя извива гръб
и бързо си намира някой ръб
на стол, на скрин и почва да се търка
усилено о него, да му мърка
със същото старание горещо...
Изобщо любовта - голямо нещо!"
