
Подбор и превод от сръбски Първан Стефанов
"Милост за песните,
дето в тънки лирични ризи
влизат в лютия студ на посмъртната критика,
когато всеки, жаден да трепе,
бърза с камъни да ги запокити...
и настървени от чуждата слава псета
с ледени бичове шибат, трепят
недопетите стихове на поета.
Милост за първата му любов,
заключена в крехките клетки
на стиховете,
за нейното целомъдрие,
когато навън любопитството го прегази,
когато цялата ни фантазия
завърти своите ветрени мелници -
да разбере от кого и кога
е дошла у поета първата му тъга;
за така наречените му грехове,
които тълпата от лицемери
на ангелско блюдо мери.
Милост за нежната тайна
да пееш с гласа на саза,
за ония неканени, сякаш божи
мелодии, дето се втурват в дома ни с вятъра,
а поетът безпомощен се тревожи
на два лакътя под земята."