"След три дни в Атлантическия океан по време на гореща атмосферна вълна Ейприл Тупело бе неузнаваема за семейството си. Беше това, което ченгетата наричат удавник. Бившата кралица на красотата бе променила цвета си и бе подпухнала от газове, резултат на разложението. Външният слой на кожата ѝ и дългата ѝ руса коса се бяха отлепили. Очите, ушите, устните и другите деликатни части на стройното ѝ тяло частично бяха изчезнали, изображенията, изложени в претъпканата съдебна зала, бяха като кадри от Челюсти.
Още не работех във Вирджиния, когато преди двайсет и един месеца останките ѝ бяха изплавали на брега на остров Уолъпс. Не бях ходила на място, нито бях извършила аутопсия. Криминалният патолог, който го бе направил, не беше жив, за да поправи ужасните си грешки. Когато аз влязох в случая, годеникът на Ейприл Тупело вече бе обвинен в предумишлено убийство и гавра с труп.
Той беше в затвора и очакваше съдебното дело, държаха го в изолация, не му даваха да излезе под гаранция, а случката бе международна водеща новина. Обвинението се бе нахвърлило като бясно куче. Нямаше значение какво казвах аз.
– Позволете ми отново да подчертая колко много съжалявам, че се налага да представя тези болезнени изображения. - Прокурорът от Александрия Боуз Флаглър говореше лирически провлачено и ако този случай беше мой от самото начало, нямаше да сме стигнали дотук сега. – Подобни гледки биха наранили всяка душа и психика, нали така, госпожо?
– Не съм сигурна какво ме питате - отвърнах.
Той продължи да се намества пред свидетелската банка, правеше всичко възможно да блокира гледката ми към съдебните заседатели. Флаглър бе майстор на хореографията и преценяваше всяко движение, никога не се отдалечаваше от фиксираните камери, които предаваха на живо за Корт ТВ.
– Колкото и да ни е трудно, трябва да погледнем хладнокръвно. Съгласна ли сте с мен за това, госпожо? Че дължим на Ейприл Тупело да видим пълната степен на стореното с нея в края на много краткия ѝ живот? - Флаглър бавно закрачи напред-назад пред мен. – Че е наше морално задължение, нали, госпожо?
Непрекъснатото се обръщаше към мен с госпожо и това бе всичко друго, но не и учтивост. Той ме омаловажаваше като някакъв глупав диванен детектив, воден от хормони и интуиция. Откакто миналата година ме назначиха за главен съдебен лекар, много пъти бях влизала с него в съда. Той винаги бе раболепно учтив, на моменти дори флиртуваше. До този случай аз не бях негов враг.
– Не съм сигурна какъв е въпросът - повторих и усетих, че съдебните заседатели са заинтригувани от него.
Винаги беше така. Той бе харизматичен и умен, трийсет и четири годишен ерген, който напомняше на Давид на Микеланджело или на Джулиано ди Медичи. Но с дрехи, и то скъпи. Бръкна в джоба си и извади малък таблет с тъчскрийн, от който управляваше гротескното слайдшоу около нас.
– Съжалявам, че се налага да подлагам всички на тези нелицеприятни изображения - каза лицемерно Флаглър, докато снимките изпълваха мониторите в съдебната зала с ярки цветове.
Показа многобройни снимки на трупа на жертвата по очи върху масата за аутопсията в моргата в Норфолк. Близки планове на остъргания гръб и ханш, по които се виждаха три дълги рани, разположени близо една до друга, зейнали широко в тъмночервено.
– Виждали сте тези снимки и преди, нали? - попита ме Флаглър.
– Тези и много други.
– И това, което виждаме, са разложените останки на жертвата, както и жестоките прорезни рани на гърба ѝ от мига, в който обвиняемият се е опитал да я превърне в стръв за риба...
– Възразявам!
– Какво има този път, господин Гало? - попита съдия Ани Чилтън от кожения си стол, обграден с американски знамена. Зад нея беше бронзовият герб на Вирджиния.
– Снимките предизвикват емоционална реакция и предразсъдъци. Той дава показания, ваша чест! Отново!
– Отхвърля се. Отново. Моля, формулирайте въпроса си по друг начин и да вървим нататък.
Ани бе малко над петдесет, имаше респектиращо лице и къса тъмна коса, беше висока и слаба, с по-скоро сурова, отколкото женска красота. Ако се съдеше по отношението ѝ към мен този следобед, докато давах показания, никой не би се досетил, че се познаваме от времето, когато следвахме право в Джорджтаун. Никой не би предположил, че двете бяхме съквартирантки тогава и че тя ме бе насърчила да се върна във Вирджиния миналата година.
Всъщност тя бе решаващият фактор, който повлия на губернатор Роксан Деър да ме назначи. И всичко вървеше добре до миналия месец, когато Ани започна да ме избягва без видима причина.
– Благодаря ви, ваша чест. Нека се изразя по различен начин - каза Флаглър със своя респектиращ баритон, докато хората около нас мърмореха или подсмърчаха. – Това, което виждаме, е сериозно нараняване, предизвикано пост мортем. С други думи, след смъртта, нали така, госпожо?
– Вярно - отвърнах.
– Така е изглеждала Ейприл Тупело в събота сутринта на 17 октомври 2020 година след три дни в океана, нали? - попита той и около нас се чуха още разстроени гласове.
– На тези снимки се вижда, че тялото е било почистено - отвърнах. – И разложението продължава с бърза скорост. Така че няма как да изглежда точно така, както когато е била намерена...
– Госпожо, бихте ли се съгласили, че повечето неща, които редовно преживявате, биха били травмиращи за нормален човек?
– Отново не съм сигурна какво...
– Имам предвид, че сте свикнали с този вид кошмари. Ужасните изображения, които гледаме, откакто вие седнахте на скамейката, са част от нормалната ви работа, с която си вадите хляба. Плаща ви се, за да правите това, нали?
– Не мисля, че някога може да се свикне с...
– Труп след труп! Още едно мъртво тяло на масата. Ден след ден, никога не спира, ако трябва да бъдем честни. Нека наречем нещата с истинските им имена. Смъртта е дяволски грозна. Няма нищо красиво в нея. Какво се казваше в детската песничка? "Червеят влиза, червеят излиза..."?
– Възразявам! - Сал Гало бе скочил на крака.
– "... играят карти в носа ти..."? Или нещо подобно, нали, госпожо? - Флаглър продължаваше да ме стереотипизира като антисоциална и ужасно странна, като в същото време почти не ми даваше възможност да кажа и дума. – Доколкото разбирам, не ви се плаща, за да бъдете емпатична...
– Ваша чест, ще продължа да възразявам на прокурора, който тормози свидетелката! - Лицето на Гало се бе зачервило. Носеше измачкан раиран син костюм и килната папийонка. – Единствената цел на бръщолевенето и тормоза му е да повлияе на съдебните заседатели.
– Отхвърля се.
– Бих искал възраженията ми, които няма да спрат, да бъдат отбелязани за протокола.
– Ще бъдат.
– Отново, настоявам, че процесът е несправедлив. – Гало седна на мястото си отвратен.
– Отхвърля се.
Беше очевидно какво прави Боуз Флаглър. Стратегиите му бяха умно и внимателно планирани от самото начало. Намерението му за мен бе да ме представи във възможно най-лоша светлина пред съдебните заседатели. Затова ме бе запазил като последен свой свидетел, преди да направи заключителната си пледоария."
Из книгата
Рейтинг: 8.50 / 2 гласа
