Той е учил право в гр. Одеса, работил е като съдия и прокурор в Софийския окръжен съд, както и като помощник-прокурор и съдия в Софийския апелативен съд. Освен това два пъти е уволняван по политически причини.
Едва ли бихте се досетили, че става дума за великия български писател
Алеко Константинов. Естествено той не е известен с това, че е бил адвокат толкова, колкото че е автор на литературни произведения, някои от които до ден днешен са сред задължителните четива на учениците в училище.
Алеко Иваницов Константинов е български писател, адвокат и основател на Българския туристически съюз. Известен е още с псевдонима си Щастливеца. Роден е в град Свищов на 13 януари (1 януари стар стил) 1863 г. Учи в Свищовското училище (1872-1874) и в Априловската гимназия в Габрово (1874-1877). Средното си образование завършва в гр. Николаев в Русия, след което учи право в Новорусийския университет в Одеса. Е, вече разбрахте с какво се занимава след като се връща в България. Въпреки творческата си работа като писател, до последните си дни той е практикуващ адвокат.
Освен всичко, Алеко Константинов развива и активна обществена дейност. Той е член на Върховния македонски комитет, на Българското народообразователно дружество, на Комисията за насърчаване на местната индустрия, на Дружеството за насърчаване на изкуствата, на Музикалното общество, на Театралния комитет, както и на училищното настоятелство. По негова инициатива се създава първото туристическо дружество в България, което днес носи името Български туристически съюз. Началото му е поставено по време на организирано изкачване на Черни връх на 27 август 1895 г.
На 23 май 1897 г. (11 май стар стил) Алеко Константинов и съпартиецът му, политикът Михаил Такев, са в Пещера, където участват в тържествата за деня на Св. св. Кирил и Методий. Вечерта на същия ден двамата потеглят с файтон за Пазарджик, като по пътя спират за известно време в село Радилово. Тук е момента да споменем, че жителите на Пещера и Радилово имат отдавнашен спор за собствеността на гори и общински мери и във връзка с този конфликт група жители на Радилово, начело с кмета от Народната партия Петър Минков, решават да убият Такев.
Михаил Такев и Алеко Константинов напускат Радилово късно вечерта. В землището на съседното с. Кочагово Милош Топалов и Петър Салепов стрелят по файтона им с пушката на кмета на Радилово Здравко Игнатов, при което Алеко Константинов бива убит. Стрелците и заговорниците са осъдени на смърт, а днес с. Кочагово носи името Алеко Константиново.
Творчеството на Алеко Константинов
Първите отпечатани творби на Алеко Константинов са стихотворенията "Огледало" (1880) и "Защо?" (1881), изпратени от гр. Николаев и публикувани във вестниците "Целокупна България" и "Свободна България". Но първата му зряла творба е "
До Чикаго и назад", която излиза за първи път на страниците на списание "Български преглед" (1893-1894). В произведението са предадени непосредствените впечатления на Алеко Константинов от пътуването му до Америка. Той пътува с любопитство и страст към пътешествията, като описва, "измерва" и сравнява чуждото и родното. "До Чикаго и назад" е принос в развитието на българския пътепис, превръщайки го в пълноценно художествено явление.
Алеко Константинов пише и други
пътеписи, с които прославя красотата и величието на природата на България. Произведенията му в рамките на този жанр имат белези обаче както на фейлетона, така и на репортажа.
През 1895 г. излиза наяве и всеизвестният на всички българи образ на
Бай Ганьо. Произведението всъщност се определя като сбор от сатирични фейлетони - е разделено на две основни части. Първата е "Бай Ганьо тръгна по Европа", а във втората част са побрани няколко политически фейлетона. В творбата основно действащо лице е Ганьо Сомов, Ганьо Балкански или познат най-вече на народа като Бай Ганьо, който търгува с розово масло. Може би не знаете обаче, че прототип на героя всъщност е действително лице, което Алеко Константинов среща в своето пътуване до САЩ, отразено в "До Чикаго и назад". Като цяло характерът на героя в произведението се отличава с простащина, мошеничество и използвачество, но от друга страна с издръжливост и борбеност. С времето Бай Ганьо се превръща в нарицателно за българин със слабо или силно изразени отрицателни черти в народното творчество на XX век.
Рейтинг: 8.50 / 14 гласа
