Тук Хемингуей никога не е бил и нови разкази

Тук Хемингуей никога не е бил и нови разкази са истории за хора и случки, които сплотяват и развеселяват компанията. Те изтъкват разказвача, но винаги в забавна и смешна светлина, така че всеки да се почувства съпричастен.

Иван Гарелов е журналист с огромен опит. Характерно за него е да изглежда непринуден, докато е напълно подготвен. И този вид разкази са неговата специалност, истории, разказвани и оформяни години наред. В тях авторът споделя специализирани познания за храната и хората по целия свят - как изтрезняват унгарците, как живеят монасите в Атон, какво се яде по време на война във Виетнам и на пикник в Кувейт. Ще откриете някои от скритите страни на неговата професия, видими зад краткия флирт на властта с журналистите, когато ги забравят след прием при краля на Испания или ги будят с новината, че гостуващ министър-председател е играл хоро. Ще прочетете и за успехи и провали, както и чисти издънки - за лов на костенурки в Атон, контрабанда на картофи от Кипър, тайната на сланината в Полша. А към това специален бонус са личните изводи и най-паметните рецепти на автора.

"Защо преиздавам книгата Тук Хемингуей никога не е бил и нови разкази обновена и допълнена? Отговорността за преиздаването е само моя - нямам опит в издателската дейност. Още докато представях книгата на специално събитие, тя вече бе изчерпана по книжарниците, буквално за два дни. Не очаквах такъв голям интерес. Обяснявам си го с възприетия от мен нов стил на разказ - личното преживяване от срещите ми със страни, хора и събития. Започнах го с Неизпратени писма до Маргарита, разгърна се в Рокендрол, шпионаж и последен валс и е вече господстващ в Тук Хемингуей никога не е бил и нови разкази. Оказа се, че хората знаят вече какво да очакват.

Когато човек изплаща дълг, той трябва да даде нещо допълнително от себе си. Затова допълвам книгата с нови разкази, написани специално за това издание. В този смисъл вие, любезни читатели, получавате това, което сте очаквали, но и нещо отгоре. Нека по тази възходяща линия се развиват нашите отношения и в бъдеще."
Иван Гарелов

"Избрахме Итака да бием риба с харпуни, аз да готвя и така да изкараме курорта. Защо Итака? Защото е известен от митологията. Грешен избор. Първо, Итака не е туристически остров, защото няма вода. Карат им я с кораби. От местния кмет научихме една негова песен: "Нямаме реки, нямаме извори, само малко щерни, празни са и те"... Второ, от митологията не е останало нищо друго освен имената на таверните - Одисей, Пенелопа. Трето, Итака не е удобен за подводен риболов. Водите му са дълбоки, рибата е в скални дупки. Изследван е лично от Жак-Ив Кусто. Четвърто, трудно се намира евтин подслон. Итака не се радва на туристи, но хората са с най-висок стандарт. Имат пари - от гурбетчиите в Южна Африка, от мъжете си морски капитани, най-добрите в света, имат и училище за капитани тук. Живеят си доволно и не им е до туристи. Но и ние не се предаваме лесно. Тошо Пасков, с когото дойдохме, е от най-известните харпунджии в България. Като видя морската вода, го обзе тръпката. Аз съм упорит и освен това говоря гръцки. Имахме и късмет."
Из книгата

Иван Гарелов (р. 1943) завършва висше образование по журналистика в СУ Св. Климент Охридски. Работил е във в. Народна младеж и БТА. През 1973 г. постъпва в БНТ, където отразява събитията от горещи точки на планетата - Гърция, Кипър, Ливан, Палестина, Израел, Афганистан, Камбоджа, Виетнам, Китай, Полша. Негови документални филми са награждавани у нас и в чужбина - Сребърен ритон на фестивала в Пловдив, Награда на ФИПРЕСИ на фестивала в Лайпциг. Филмът за геноцида в Камбоджа се изучава в два американски университета като учебно помагало. Получава и орден Св. св. Кирил и Методий - първа степен. Обявен е за журналист на годината на България.

От 1979 до 2000 г. е водещ на обзорното политическо предаване Панорама, изиграло съществена роля за запазване на гражданския мир в този период на прехода. По-късно работи в Нова телевизия, БТВ и ТВ 7. Основава фондация Посрещане на XXI век с Йордан Радичков, Вера Мутафчиева, Тончо Жечев и Светлин Русев. Председател е на Общонародния комитет за покана и посрещане на папа Йоан Павел II. Със сдружение Християни събират средства и издигат църквата в Пампорово. От 14 години е председател на УС на Сдружение за награди за телевизионна журналистика Св. Влас. Носител е на наградата на министъра на културата Златен век - огърлие.