Принцът и просякът
Приключенията на Хъкълбери Фин

Книгата е част от колекция "Върхове" на издателство "Изток - Запад".

"В стария Лондон в есенен ден от втората четвърт на шестнадесетия век на бедното семейство Канти се роди момче, което никой не желаеше. В същия ден се роди друго англичанче на богатото семейство Тюдор, което то желаеше. Желаеше го и цяла Англия... Всички празнуваха... В цяла Англия се говореше само за новородения младенец Едуард Тюдор, Уелският принц, който си лежеше повит в коприна и атлаз, без да съзнава тази суетня, без да знае, че важни лордове се грижат и бдят за него... А за другия младенец, Том Канти, повит в жалки дрипи, се говореше само в бедняшкото семейство, за което той беше нова беда".

Така започва историята, наречена "Принцът и просякът". Разказана от американския писател Марк Твен, днес е определяна като литературна класика и дори заема част от света на киното с множеството филмови адаптации. Но след първото публикуване през 1881 г., романът никак не е добре приет. Дотогава писателският опит на Твен се състои в журналистически изяви, публикувани пътеписи и издадения роман "Приключенията на Том Сойер", вдъхновен от младежките години на автора. С появата на "Принцът и просякът" обаче, писателят прави първи опит да създаде сюжет по историческа повест, известна като старинно предание, разказвано от уста на уста. Датиращо от 1547 г., то предава историята на две млади момчета, които са еднакви на външен вид, но не и в начина си на живеене. Том Канти е просяк, който живее с баща си, и принц Едуард – син на крал Хенри VIII. Един ден двете момчета се срещат и разбира се, изключително много се изненадват от факта, че са като близнаци. Ненадейно обаче решават да сменят местата си и просякът заживява в кралският дворец на Англия, а принцът среща мъката и унижението на бедняците от неговото кралство. На пръв поглед една детска игра, но Марк Твен я изпъстря с увлекателни приключения, с множество интриги, дори сблъсък на яростни амбиции у едни и човешки страсти, изпитвани от други. Том става "пионка" в ръцете на алчен царедворец, който крои заговор за свалянето на английския крал Хенри VIII от престола. В същото време обаче Едуард може и да е с кралско потекло, но се потапя в море от непосилни за един принц преживявания.

Именно наситената с човешки качества и майсторски обрисувана социална картина в романа "Принцът и просякът" го превръщат в емблематично литературно произведение. Преминал през годините и останал разпознаваем както за малки, така и за големи, романът е преиздаден отново в това луксозно издание на ИК "Изток – Запад", за да попълни колекцията от неостаряващи литературни шедьоври. Но когато отгърнете последната страница и прочетете как завършва приключението на принцът и просякът, следва ново изживяване с още едно произведение на Марк Твен – "Приключенията на Хъкълбери Фин" или романът, който днес се нарежда в списъка на класическите произведения, препоръчвани за деца, но и определено запомнени от всички възрастни. Излизайки като продължение на "Приключенията на Том Сойер", първоначално романът се асоциира с хумористични и приключенски истории, подходящи за децата. Но оказва се, книгата оставя след себе си много повече впечатления. "Приключенията на Хъкълбери Фин" е смятан за един от великите американски романи, за които самият Ърнест Хемингуей споделя години по-късно, че цялата съвременна американска литература произхожда именно от тази книга на Марк Твен.

Сега вълнуващите истории на Хъкълбери Фин и принцът и просякът са събрани в тази книга и няма значение коя ще изберете първо да прочетете. Това е така, просто защото те са върховно изживяване за всеки, който обожава очарованието на на пръв поглед детски истории, но криещи в себе си изключителни "картини" за очите на възрастните. Точно поради тази причина книгата с двете произведения на Марк Твен е част от поредицата "Върхове" на ИК „Изток – Запад". Поредица, която включва колекция от неостаряващи романи, сред които са също и "Големите надежди" на Чарлс Дикенс и "Пътешествията на Гъливер" на Джонатан Суифт.

Марк Твен е псевдоним на Самюъл Клемънс - един от най-изтънчените хумористи и морални авторитети на всички времена. Той далеч надхвърля ограниченията, наложени му от неговия произход, за да се превърне в един от най-добрите американски писатели, които светът познава.

Самюел Клеменс, шестото дете на Джон Маршал и Джейн Мофит Клемънс, е роден през 1835 г. Раждането му е два месеца преждевременно и здравето му е лошо през първите десет години от живота му. Майка му редовно опитва различни лекове върху него и споменът за тях по-късно ще се прояви в "Приключенията на Том Сойер". Заради лошото си здраве, той се ползва от снизхождение за пакостите, които върши. Чувството си за хумор е наследил по-скоро от майка си, отколкото от баща си, който рядко демонстрира обичта си открито.

Намаляващото състояние на Клемънс е причината, поради която през 1839 г. семейството се премества в Мисисипи. Бащата Джон Клеменс има натрупани дългове, но все още вярва, че би могъл един ден да стане богат и тази перспектива стои пред децата му като една светла надежда, която се превръща в проклятие. Да живееш с нея е далеч по-трудно от това да започнеш живота си като богаташ или като обикновен беден човек. "Да започнеш живота си с перспектива да станеш богат! Човекът, който не го е преживял, не може да си представи проклятието" - казва Марк Твен. Е, това семейно "проклятие" преследва писателя до края на живота му, ако съдим по собствените му опити като предприемач и издател.

Самюъл пази хубави чувства за времето на младостта си в Ханибал, на брега на Мисисипи - комарджиите, капитаните на речните кораби, елегантните пътешественици: всичко това дълбоко впечатлява момчето. Тези впечатления се наслагват върху романтиката от четенето на Джеймс Купър, сър Уолтър Скот, от авантюристичните игри с приятелите. Някои от тези хлапаци ще останат завинаги живи в световната памет, увековечени в приключенията на Том Сойер и Хъкълбери Фин. Но в много отношения, детството на Клемънс е и доста нерадостно. Минава под знака на честата финансова нестабилност и загубата на братята и сестрите му. Треска, морбили, холера и пневмония са болести, които са бич за времето си. А към тях трябва да добавим и картините на тъга и жестокост, които са част от робството, което още е в сила в Мисури.

След смъртта на баща си, Сам Клеменс работи и живее пестеливо, като продължава обучението си. През 1850 г. най-големият му брат Орайън започва да публикува седмичен вестник. Една година по-късно купува и местния вестник "Ханибал", а Самюъл и по-малкият брат Хенри работят за него. Но докато се утвърди като човек на словото, Самюел сменя много професии. През годините има възможност да изследва собствените си възможности и да трупа житейски опит, да разширява хоризонтите си. Известно време е лоцман, което е щастие за него. С тази позиция идват и свободата, и уважението. По време на обучението си се опитва да спечели и по-малкия си брат Хенри за престижната и добре платена професия. Успява, но скоро при експлозия на парахода, Хенри загива. Сам, който твърди, че е сънувал смъртта му месец преди да се случи, се обвинява до края на живота си.

След началото на Гражданската война, когато намалява речният трафик, бъдещият писател се отдава на предприемачество: добив и инвестиране в дървен материал, сребро и злато. С това не успява да постигне "големия пробив" (всъщност, проблемите с кредиторите заради бизнес-начинания също са неотменима част от биографията на Марк Твен). Няколко негови писма от този период обаче привличат вниманието - предложена му е длъжността на репортер във Вирждиния Сити, Невада. От тогава датира и псевдонимът му, с който ще придобие слава в цял свят. Клемънс не се страхува да изобличава корупцията и придобива все по-широка известност. Литературната зрялост на писателя също се проявява все повече. Славата му се разнася с написването на хумористичния пътепис "Знаменитата скачаща жаба от окръг Калаверас", публикуван през 1865 г. От там насетне, пътеписите съставят голяма част от творчеството му. Той продължава да пише за вестници и е много успешен, но вече се стреми да бъде повече от журналист.

През 1870 г. се жени за Оливия, сестрата на Чарлс Лангдън, от която му се раждат три дъщери. Скоро в приятелския му кръг се включват Хариет Бичър Стоу, Фредерик Дъглас и Уилям Дийн Холуелс. Той проявява интереси и в науката, като близко приятелство го свързва и с Никола Тесла. Първият голям пробив на Марк Твен с роман е с "Приключенията на Том Сойер" - вдъхновен от ранните години в Ханибал. "Принцът и просякът" и "Приключенията на Хъкълбери Фин" също са сред най-популярните му творби. Всъщност творчеството на Марк Твен е огромно по обем, но много от неговите беседи, статии и есета, писани под различни псевдоними и публикувани в различни периодични издания, не са запазени. Въпреки това, не можем да спорим с Хемингуей, който пише през 1935 г. "Всяка модерна американска литература идва от една книга на Марк Твен, наречена "Хъкълбери Фин".

Марк Твен притежава дарбата да прелива неусетно от хумористичното към дълбокото, сериозното и драматичното. Оригинален е в описанията, а по способността бързо и убедително да създава герои, си съперничи с Дикенс. Разбира се, Марк Твен е уникален. Като хуморист, писател-моралист и философ, той е явление. Идва на белия свят заедно с приближаването на Халеевата комета. И както предрича, си отива заедно с нея през 1910 г.:

"Дойдох с Халеевата комета през 1835 г. Следващата година тя идва отново и очаквам да си отида с нея. Ще бъде най-голямото разочарование в живота ми, ако не си отида с Халеевата комета. Всевишният без съмнение е казал: „Ето две необясними явления; дойдоха заедно, трябва и да си отидат заедно"
Марк Твен