"В търсене на рая.
Едно време, разказват нашите древни писания, безсмъртието било достояние на човечеството. В тази златна епоха човекът живеел при своя Творец в Рая - грижел се за чудната овощна градина, а Бог ходеше низ рая по дневната хладина. "И направи Господ Бог да израстат от земята всякакви дървеса, хубави наглед и добри за ядене, и дървото на живота посред рая, и дървото за познаване добро и зло. От Едем изтичаше река, за да напоява рая, и подир се разклоняваше на четири реки. Името на едната е Фисон... Името на втората река е Гихон (Геон)... Четвъртата река е Ефрат."
Адам и Ева имали право да ядат от плодовете на всяко дърво - освен от плодовете на дървото на познанието. Ала когато го сторили (изкушени от змията), Господ Бог се загрижил за безсмъртието: "И рече Господ Бог: ето, Адам стана като един от Нас да познава добро и зло; и сега - да не простре ръка да вземе от дървото на живота, та, като вкуси, да заживее вечно. Тогава Господ Бог го изпъди от Едемската градина, да обработва земята, от която бе взет. И изгони Адама, и постави на изток при Едемската градина Херувим и пламенен меч, що се обръщаше, за да пазят пътя към дървото на живота."
Така човекът бил изгонен от мястото, където притежавал вечен живот. Но макар да бил пропъден оттам, той завинаги го запомнил, копнеел за него и се опитвал да го достигне. Още от прогонването си от рая героите преброждали Земята в търсене на безсмъртието - на малцина избрани било позволено да го зърнат, обикновени хора твърдели, че са се натъквали на него. През вековете търсенето на рая било дело на отделни хора, но по-рано през това хилядолетие с това начинание се заемали могъщи кралства. Новият свят бил открит - поне така смятаме ние - когато изследователите търсели нов морски път до Индия и нейните богатства. Вярно е, ала това не е цялата истина, тъй като Фердинанд и Изабела, владетелите на Испания, всъщност най-много искали да открият извора на вечната младост: вълшебен извор, чиято вода подмладява старите и когато я пие, човек остава вечно млад, защото тя извира от кладенец в рая.
Още щом стъпили на островите на Индия, както смятали те (Западна Индия), Колумб и неговите хора съчетали проучването на новите земи с търсенето на легендарния извор, чиито води подмладявали старците. Испанците разпитвали, дори измъчвали пленените индианци, за да им разкрият тайното местонахождение на извора. В това търсене особено се отличил Понс де Леон, професионален военен и авантюрист, който се издигнал от най-нисшите стъпала до губернатор на част от остров Еспаньола, днешно Хаити, и Пуерто Рико. През 1511 г. той присъствал на разпита на неколцина пленени индианци, които разказали, че на острова имало много бисери и други богатства. Те също възхвалили чудотворните способности на неговите води. Имало един извор, казали пленниците, от който пил островитянин, налегнат от дълбока старост. В резултат той "си възвърна мъжката сила и изпълняваше всички мъжки задължения, отново се ожени и роди деца".
Слушайки с все по-силно вълнение, Понс де Леон, също доста възрастен, се убедил, че индианците описват вълшебния извор с подмладяваща вода. Тяхното заключение, че старецът, който пил от водата, възвърнал мъжката си сила, можел да упражнява "всички мъжки задължения" и даже отново си взел млада жена, родила му деца, било най-убедителният момент от разказа. В испанския двор и в цяла Европа висели многобройни платна на големи майстори, които изобразявали любовни сцени или сексуални алегории. И на всички тях имало извор. Може би най-известната такава картина, Тициановата Любов небесна и любов земна, е създадена приблизително по времето на испанските дирения в Западна Индия. Всеизвестно е, че изворът на тези картини загатва за абсолютната любов - изворът, чиито води позволяват да се изпълнят всички мъжки задължения чрез вечната младост.
Докладът на Понс де Леон до крал Фердинанд се отразява в сведенията, съхранявани от официалния придворен историк Петер Мартир де Англерия. Както твърди той в "Decade de Orbo Nuevo" (Десетилетие на Новия свят), индианците от островите Лукайос - Бахамите - съобщавали, че "на един остров... има непресъхващ извор с такава чудотворна вода, че ако старец пие от нея, може би с определено хранене, отново ще се подмлади". Много изследвания като Изворът на младостта на Понс де Леон: история на един географски мит от Леонардо Олшки установяват, че "изворът на младостта е най-популярният и типичен израз на чувствата и очакванията, които вълнували завоевателите на Новия свят". Испанският крал Фердинанд несъмнено е един от онези, които се вълнували в очакване на категорично потвърждение. Затова, когато се получила вест от Понс де Леон, Фердинанд не губил време, а веднага му дал патент за откритие (с дата 23 февруари 1512 г.) и разрешил провеждането на експедиция на север от остров Еспаньола. Флотът получил заповед да помага на Понс де Леон и да му осигури най-добрите кораби и моряци, за да открие по-бързо остров Бейнини (Бимини). Кралят поставил едно изрично условие: "след като стигнете до острова и научите какво има там, да ми пратите доклад за него".
През март 1513 г. Понс де Леон се отправил на север да търси остров Бимини. Официално експедицията целяла да открие злато и други метали, но действителната й цел бил изворът на вечната младост. Моряците скоро установили това, когато се натъкнали не на един, а на стотиците Бахамски острови. Те хвърляли котва при всеки от тях и пращали групи на сушата със задачата да търсят не злато, а някакъв необичаен извор. Опитвали водите на всички потоци - но без очевиден резултат. На Цветница, неделя, на испански Pasca de flores, видели дълга крайбрежна ивица. Понс де Леон нарекъл острова Флорида. Докато плували покрай него, той и хората му многократно спирали да проучват гъстите гори и да пият от безбройните потоци. Ала дългоочакваното чудо така и не се случило.
Провалът на експедицията, изглежда, изобщо не накърнил убеждението, че изворът несъмнено е там: просто още не бил открит. Разпитали още индианци. Някои изглеждали необичайно млади за преклонната възраст, на която били според собствените им думи. Други разказвали легенди, потвърждаващи съществуването на извора. Една такава легенда съобщава, че когато се готвел да създаде човечеството, Олелбис, "Онзи, който седи горе", пратил двама свои представители на Земята да построят стълба, която да води към небето. По средата на стълбата трябвало да направят място за почивка с чиста питейна вода, а в горния ѝ край щяло да има два извора: един за пиене, другият за къпане. Когато човек остарявал, казал Олелбис, щял да се изкачи горе, да пие и да се изкъпе, и отново щял да възвърне младостта си."
Из книгата