Психогенеалогия

Да изцелим семейните рани и да преоткрием себе си.

Да приемем своята лична и семейна история, да се впишем по-добре в потомствената си линия и в семейната легенда, да внесем ред на работната площадка, оставена от дедите ни - такава е целта на клиничната психогенеалогия. Тя разкрива пред нас различни възможности: да извадим на бял свят всичко радостно, достойно, приятно и спокойно; да свалим от плещите си товара от грешки, страдания, рани и прегрешения от миналото; да приемем, че в семейството ни е могло да има лоши или неказани неща, срам и нерешени драми, да погледнем на всичко това от дистанция и да си зададем правилните въпроси, за да живеем пълноценно, а не просто да оцеляваме.

По думите на авторката психогенеалогията е и изкуство, и наука. Създадена въз основа на клиничната психология, тя ни позволява да разберем и да използваме възможно най-добре нашето психическо наследство или, ако е необходимо, да го преобразим. Да се подложи на клинична психогенеалогична анализа, означава за клиента да "си разтовари багажа", натрупан в миналото, и да "се остави на течението", да приеме действителността такава, каквато е, за да преодолее понесените поражения и травми, последствията и евентуалното зловредно влияние на семейното минало с неговите рани, грешки, провинения, угризения, съжаления, загуби, траур, тайни и прочие.

Книгата е предназначена за специалисти, но и за любителите на думите, започващи с псих: психология, психиатрия, психотерапия, психоанализа. Излиза през 1988 година и става абсолютен бестселър. До 2007 година претърпява шестнайсет издания и достига тираж от 300 000 екземпляра. Преведена е в десетки страни, включително на български език.

Ан Анслен Шютценбергер (1919 - 2018) e психотерапевт и психодраматист със световна известност, авторка на 20 научни труда, изковала термина психогенеалогия, пише Психогенеалогия като продължение на абсолютния бестселър Синдромът на предците.

"Контекст на зачатието, раждането и други аватари (синдром на недооблизаното мече).

Всички ние сме родени с пъпна връв, която ни свързва със заченалата ни майка и която бива прерязана при раждането. Тази пъпна връв е едновременно физическа, психосоматична и психологическа, но много човешки същества успяват чак късно в зрелостта си да прережат сливащата ги връзка с майката или със семейството и да заживеят собствения си живот. Тоест да станат автономни същества, които избират и ръководят своя живот (ще поговорим пак за това), а не само го понасят или пък повтарят живота, нещастията, страданията, незадоволеността и грешките на своите деди в един вече различен свят. Психиката на човешкото същество зависи много от контекста на зачеването: било ли е детето желано или не, кое поред е от децата в семейството и т.н., но и от контекста на раждането: трудно ли е било или лесно, било ли е бебето отделено от майка си при раждането (ако да, това би обяснило много травми, особености, случаи на деца бити или отхвърлени от обикновени и нормални по отношение на другите деца семейства, както и синдрома на недооблизаното мече).

Изборът на името

Важно е също за човека, тръгнал по следите на своята история (и за тези, които ще му помогнат да я открие), добре да ситуира избора на малкото си име, на фамилното си име или на липсата на истинско (законно) фамилно име. И да разнищи проблемите, свързани с малкото име, давано като фамилно на потомците на изоставени деца, копелета, и на различните подопечни на социалните служби или анонимно приети в манастири и други религиозни институции.

Финансовата независимост

Индивидът пуска корени в момента, когато се изправи и проходи. Затваря се в себе си или се утвърждава през юношеството. И излита, когато постигне финансова независимост - този стадий е много различен при различните индивиди и понякога настъпва едва след смъртта на родителите или на брачния партньор. Преминаването към истинска независимост (икономическа) е същностна характеристика на истински зрелия човек, която често остава непризната. За някои, като Марк Фреше, истинска независимост се придобива, когато човек започне сам да си изкарва прехраната и не зависи от семейството си икономически, когато е постигнал истинска финансова независимост, което представлява преминаване към друг стадий на развитие и към нов живот. Все според Фреше то е като ново раждане и като начало на нов цикъл (повтарящ се). Би било полезно да се хвърли светлина върху този ключов момент на истинска икономическа независимост. Често се подлага на проверка постулатът на Фреше за повтарящите се цикли и би било интересно да се изясни този въпрос и да се проследи в практиката.

Понятието за независимост и въпросът за зрелостта са близки до понятията за съзряване на Карл Роджърс и за недирективна психотерапия, които толкова въодушевиха привържениците на хуманистичната психология някъде около 1968 година. Психосоциолозите се заинтересуваха и от понятията на Иван Бозормени-Наги за семейно счетоводство на правата и задълженията и за голямата счетоводна книга, които осветлиха толкова проблеми, свързани с наследяването или с плащането на семейните дългове, проблеми, причинили заболявания или други драми. Тъй или инак, всеки индивид е част от дадена потомствена линия. А който говори за потомство, говори и за родословие, наследяване и предаване. Предаване на какво и как? Наследяваме от познати или непознати предци цвета на очите, качеството на кожата и на косата, често предразположение за добро или лошо здраве, понякога музикални или артистични дарби, но понякога и майчината или бащината тревожност. Може също да се прояви и чувство за вина - вина за лични или семейни факти, или вина за това, че сме оцелели - вината на оцелелия, или че сме преминали линията, както са казвали някога за някои почти бели чернокожи, отишли другаде, за да започнат нов живот на най-после свободни хора, като заличат следите си.

Заличените следи

И до днес се заличават много следи от етническото, финансовото или политическото минало. Дори през XXI век политически коректното често сменя лагера си в зависимост от това, накъде духа вятърът на политиката и събитията, и герои, предатели и позорни факти за прикриване бързо преминават на другата страна."
Из книгата

Колибри ООД
София, 1000
ул. Иван Вазов 36
colibri@colibri.bg

Благодарности
Предисловие: Да съберем полен в семейната градина
Въведение: Фактите са упорити
Това е ясно и без думи, и още по-ясно, ако се изрече с думи: съзнателната вербална комуникация и изразяването на чувствата, пряко или непряко
Да бъдем верни на предците си, но също и главно на себе си: невидимата и несъзнавана семейна лоялност
Нека не повтаряме грешките, страданията и прегрешенията на нашите предци, но нека знаем, че фактите се повтарят на важни, често показателни периоди: синдромът на годишнината
За това колко е важно да завършим започнатото: ефектът Зейгарник
Това, което не е назовано с думи, се изразява със страдание: езикът на тялото - да кажеш, без да казваш
Промяна и съпротива на промяната
На кого, на какво държим наистина? Истинските връзки
Как да си направим геносоциограма
Животът, започва от зачатието, зависи от семейната среда, от социалното обкръжение и от оценката на другите
Семейна памет, забравяне и преизграждане
Когато работиш сам
Безопасно пространство и базова сигурност
Без място под слънцето
Когато нямаме достъп до семейната памет
Бяла педагогика, предавана в наследство. Черна педагогика, токсични родители
Да приемем обърканото семейно наследство и да изберем своя живот
Приложения

• Скала за измерване на стреса от житейските събития
• Финото наблюдение и интуицията: шанс и серендипити
• Несъзнавано и пренос
• Ефектът плацебо
• Психогенеалогия и работа
• Истинското, възстановително правосъдие на маорите
• Перверзният триъгълник или контролът над другия, прикрит под предлога, че му се оказва помощ