Енергията на българския дух

"В своето изследване Енергията на българския дух Иван Гранитски проследява еволюцията на националното чувство в българската литература, анализира го и го тълкува в творчеството на различните български поети и белетристи. Той формулира оригинално и сполучливо неговото проявление у отделните автори. Националният дух е нещо конкретно и своеобразно, защото се носи и изразява художествено от най-големите ни автори. Те са изразители както на цялата нация, така и на определени региони, социални групи, възрасти, интелектуални съсловия.

Своеобразието на българските писатели е своеобразие на националния дух, на чувствата към Отечеството и мисълта за него. Литературата ни не унифицира тези чувства, настроения и мисли, а подчертава колко са различни у различните автори. Родината е една и съща, но отношението към нея бива изразявано по най-различни начини, защото българските писатели са по своему чувствителни, благодарни и добронамерени към България

В своята книга Иван Гранитски проследява тези своеобразия и ги анализира задълбочено, за да изведе оригиналните си изводи за същността на литературния процес в модерната българска литература."
Панко Анчев

Въведение
Георги Раковски - избухването на националната и социалната енергия
Любен Каравелов - страстта на разума
Добри Чинтулов - поетичната искра на любородието
Васил Левски - Внимателно бързайте!
Христо Ботев - великата национална душа
Иван Вазов - енергията на българския дух
Захарий Стоянов - огнената полемика на Летописеца
Магичната привлекателност на Яворовото слово
Димчо Дебелянов - поезия и национална съдба
Гео Милев и трагиката на националната съдба
Никола Вапцаров - апотеоз на безстрашната вяра
Самотният мечтател Александър Вутимски
Образът на града в ранната поезия на Богомил Райнов
Александър Геров - скитник между живота и смъртта
Драматичният лиризъм на Веселин Ханчев
Словесните храмове на Валери Петров
Павел Матев - светлата печал на спомена
Лиляна Стефанова - неуморната жрица на словото
Пеньо Пенев - поет на възторга и покрусата
Димитър Талев - крепител на националното самосъзнание
Николай Хайтов - художникът воин
Антон Дончев - свещенослужител в храма на българското слово
Георги Джагаров - човекът в огледалото на историята
Станка Пенчева - Огънят на страстта и съзерцанието на Вечността
Андрей Германов - яростното слънце на надеждата
Любомир Левчев - последният, който не избяга от Помпей
Стефан Цанев - Нека вечно изгаряме като звезди
Христо Фотев - живата метафора на поезията
Панко Анчев. Литературният процес като въплъщение на националния дух