Английският писател (1904-1991) е възкресил в романа героя на Сервантес - модерен свещеник със знаменитата фамилия от провинциална Испания. Той на шега нарича потрошената си кола "Росинант", но ето че обстоятелствата го пращат по прашните пътища и то в компанията на местния кмет-комунист, когото пък зове Санчо.
Грийн има съдбовния късмет да е сътрудник на британските тайни служби, а не на българските. Агенти са и сестра му, и брат му, а пряк началник в МИ-6 му е самият Ким Филби. За което не само че не го сочат с укорен показалец, ами го четат още повече... "Твоята водка ме изпълва с надежда", споделя вдъхновението си неговият Кихот от любимото на Санчо питие. Той пък въздъхва: "Водката ми даде една мечта, а после ми я отне".
Греъм Грийн (1904 –1991) е английски писател, драматург и критик. Той е сред щастливите автори, които приживе са се радвали както на възторзите на критиката, така и на обичта на читателите. Макар самият той силно да се противопоставя на определението, че е „католически писател“ и предпочита да бъде наричан „писател, който е и католик“, много от най-великите му романи са пропити от католическите религиозни теми, в това число "Кеят на злото", "Същността на проблема", "Краят на една любовна история", "Безнадежден случай", "Силата и славата", "Нашият човек в Хавана", "Тихият американец" и "Пътешествия с леля ми".
