"Една трудна за четене и възприемане книга. Поезия, която не е за всеки ден, не е за отмора и наслада на сетивата. Тук няма красота в оня, общоприет естетически смисъл; няма прехласване пред пейзажа, нито опит там да бъдат открити значимите теми. И, макар че става дума за хайку, в тази сбирка природата присъства само за да ни покаже, че сме човеци и стоим извън нея; че тя не е за съзерцание; тя е нашето надгробие.
За да се разберат тези стихове, съзнанието трябва да е готово не просто за асоциации, алегории, метафори, сравнения и прочие литературни фигури - съзнанието на четящия трябва да е готово за квантов преход, т. е. за преминаване през стени; за прескачане отвъд класическите представи; за надсветлинна скорост, която руши причинно-следствената връзка...
Въпреки казаното по-горе - не очаквайте нещо отвлечено, нещо вън от днешния ден. Напротив - хайку на Димитър Анакиев насочват погледа на читателя към българската история и българската политическа реалност. Вплитането на тези две нишки, по които тече токът на поетичните послания едновременно дава отговори и задава въпроси; търси и открива.
Защото такава трябва да бъде истинската литература - онази, която внушава, а не разказва; онази, която провокира, а не описва. Не ти обещавам приятно четене, Читателю!
Обещавам ти просветление."
Габриела Цанева
