"Аполо 21
В Созопол съм, на Аполония 21. Седя сутринта на една пейка, пред още неотворилото магазинче за алкохол и тютюн, от което възнамерявам да си взема кафе. Алкохолът и тютюнът отдавна вече ми звучат чуждо. Кафе. Спира се пълничка дама и казва: О, вие сте тук в най-творческия сезон! Колко се радвам!.
Аз приятно се смущавам, ако бях по-млад, щях да се опитам да се изчервя, но кожата ми е на 51 години - изчервява се само детската ми, суетна душа. И казвам: "Ах, ах, наистина прекрасно! Чудесен е Созопол през септември!".
И допълвам: "Ето, излязъл съм, за да пиша!" - и показвам лаптопа си, защото наистина имам намерение, след като си взема кафе, да попиша на пейката. А госпожата ми казва с чудесен глас: "Разбира се, че ще пишете!" И ми разказва, че била от Бургас, че веднага ме познала (как, писателя
Терзийски!), че работела в една детска градина тук (и показва с пръст някъде наоколо), че сега наистина било най-хубавото време, че сега си отивали всички... и използва една малко соленичка дума за хора от село, че това бил наистина най-творческият сезон и т.н., и т.н.
И се разделяме, а аз правя малки, смешни реверанси, защото искам да ознаменувам тая хубава, ранноутринна среща. Дамата е просветен и бодър човек - пък и ме познава: а кой не обича да го поздравяват непознати по улицата! Как всички обичаме някой да ни знае и да има отношение към това, което е важно за нас! И колко заобичваме тия, които покажат неочаквано и необичайно за нашите краища уважение! В една индианска притча се казва така: У всеки човек живеят два вълка - добър вълк и лош вълк. Те са в непрекъсната борба. Какъв ще бъдеш самият ти... зависи от това кой от двата вълка храниш!
Аз съм на Аполония през 2021 година и искам да храня добрия вълк.
И виждам, че добри вълци има твърде много - България е страна на добрите вълци. И като разказах за госпожата от детската градина, срещнала ме преди моето първо кафе - разказах точно за това, - как просто, докато си стоиш пред някоя сутрешна будка за кафе, можеш да се натъкнеш на някой добър вълк. Някой ще каже: ти решаваш съвсем суетно и наивно, че е добра, защото те е познала и поздравила и сте си казали няколко бодри думи?! Ти, Терзийски, си глупак - хората са лоши и прости, а ти не ги познаваш и си готов да ги одобриш веднага - достатъчно ти е само лъжичка сутрешно внимание!
Ех, да. Живял съм, удавен в българска хитрост и подозрителност, 51 години. Като умен и хитър българин, който смята, че не е прост, защото е подозрителен и никой не може да го мине. Умният е хитър и зъл и подозира всички в лоши намерения. Това се нарича българин. Хитър като овца, надлъгваща се с лисици. Писнало ми е от това. Ще ми се вече да виждам добрите вълци и да ги черпя не само с месо и хляб - но и с кафе - и да си говорим и да си споделяме, и да се почувстваме най-накрая като едно цяло ние – добрите вълци на България! Да се храним едни други. Да не се подозираме, а да се угощаваме с внимание, уважение и бодрост!
Веднага се сещам, че храним в някои видове нов жаргон означава грубо критикуваме, обиждаме и въздишам: Ех. На Аполония 21 съм - и вчера вечерта съм слушал Брамс на голямата сцена, на амфитеатъра - камерни квартети на Брамс - чудесен, както винаги, изпълнен от музиканти, красиви като призраци - така вдъхновени и така приповдигнати, че чак нереални, тънки в черните си ризи и панталони - начело с една тънка и грациозна млада дама - цигуларка. Цигуларката Лия. Докато свири - тя се гърчи от Брамсово вълнение - тънките и силни ръце се извиват като бели питони - тя е в екстаз! Важното е кой вълк храниш!
След Брамс аз съм уверен, че в България добрият вълк не е гладен. И ако лошият вълк е също добре нахранен - то той е нахранен с люто, мазно и разни чипсове, и разни трансмазнини, и разни боклуци - защото тия, които го хранят, не разбират дори и от хранене - и той, клетият лош вълк, е и перманентно леко къркан - защото лошите хранят своя лош вълк, но най-вече го поят. С мастика."
Из книгата
Рейтинг: 10.00 / 1 глас
