Издаден през 1868 г. романът "Дребосъчето" постига блестящ успех. Приживе самият Доде споделя, че е създал първата част на един дъх, докато втората го е поизмъчила. Причината е, както казва автора, това, че "на 25 години човек не узрял още, за да разкаже живота си". Може би друга причина е и, че първата част от книгата е автобиографична. Героят Даниел Ейсет, подобно на Алфонс Доде, още като дете постъпва в провинциален колеж. Въпреки че момчето е голям мечтател, често светът на илюзиите бива разрушаван, защото дребосъкът се сблъсква с лицемерието и с подлостта, преживява тежки разочарования и трудно се справя с лошотията на зле възпитаните богаташки деца. Втората част на романа показва и животът на дребосъчето в Париж. Но дори след толкова премеждия, мечтателският свят на момчето отново съществува – Даниел иска да стане писател и да се прочуе със своите произведения. Дали ще успее след поредната доза разочарования и унижения, или илюзиите и надеждите ще се изгубят? Толкова много препятствия се опитват да попречат на мечтите, а по пътя към тях и героят, и авторът сякаш "се преливат" – отнемат си думата, разказват, плачат и се смеят. Именно емоциите ги отвеждат близко до читателя, но той съвсем не е потопен в безкрайни ситуации на тъга. Просто защото авторът осмива всеки, който трябва да бъде осмян.
Насмешката обаче има основна роля във второто произведение, включено в този том. Издадено през 1872 г. със заглавие "Писма от моята мелница", то събира разкази и легенди. Историите показват толкова много образи, които преминават отвъд времето на забравата и остават запомнени от читатели по целия свят. Дали морските труженици в "Гибелта на Семийант", в "Сангинерският фар" и в "Митничарите", или веселите, но и поучителни герои в "Мулето на папата", "Трите малки литургии" и "Еликсирът на преподобния отец Гоше" – всеки герой е запомнящ се, защото разкрива на читателите мъничко тъга и хумора на живота.
Няма значение коя от историите на Доде ще изберете първо да прочетете. И двете произведения в този том показват многопластови герои и истории, които като че ли съществуват и в днешните дни на реалността. Но освен характери, ситуации и животи, "Дребосъчето" и "Писма от моята мелница" показват и дарбата на писателя Алфонс Доде: да вижда, да усеща, да разбира хората и природата, а след това майсторски да ги обрисува с доза неподправен хумор и щипка сериозност. Затова и съвсем заслужено тази книга става част от поредицата "Върхове" на ИК "Изток – Запад". Поредица, представяща вечните издания, сред които "Големите надежди" на Чарлз Дикенс и "Моби Дик" на Хърман Мелвил.
За автора
Алфонс Доде е френски писател, драматург и театрален критик. Роден е през 1840 г. в град Ним, Прованс, в семейство на католици и роялисти. Баща му е собственик на малка фабрика на коприна, който се разорява през 1848 г. Това е и причината, още на следващата година семейството да се премести в Лион. Там Доде завършва лицей. Известно време е помощник-учител в провинциален колеж в Алес. След няколко години заедно с брат си се установява в Париж и започва да се занимава с журналистика – става хроникьор във в. "Фигаро" и посещава светските салони, където има голям успех като разказвач.
През житейския си път Доде влиза в различни роли, но всички отдадени на изкуството да пише. Работи като сътрудник, репортер и театрален критик към няколко вестника. Издава няколко романа и пиеси. От 1874 до 1880г. води театралната хроника на "Журнал офисиел". След това създава и драмите "Последният идол", "Отсъстващите", "Белият карамфил". Признанието на литературната критика и читателите Алфонс Доде печели със сатиричната си трилогия "Невероятните приключения на Тартарен Тарасконски". Голяма популярност му донасят също романът "Дребосъчето" и сборникът "Писма от моята мелница". През 1897 г. писателят издъхва в Париж. За всички обаче остават емблематични следи от автора – запомнящи се истории, герои и съдби.
През житейския си път Доде влиза в различни роли, но всички отдадени на изкуството да пише. Работи като сътрудник, репортер и театрален критик към няколко вестника. Издава няколко романа и пиеси. От 1874 до 1880г. води театралната хроника на "Журнал офисиел". След това създава и драмите "Последният идол", "Отсъстващите", "Белият карамфил". Признанието на литературната критика и читателите Алфонс Доде печели със сатиричната си трилогия "Невероятните приключения на Тартарен Тарасконски". Голяма популярност му донасят също романът "Дребосъчето" и сборникът "Писма от моята мелница". През 1897 г. писателят издъхва в Париж. За всички обаче остават емблематични следи от автора – запомнящи се истории, герои и съдби.
Рейтинг: 10.00 / 3 гласа
