Всичко е език

Всичко е език съдържа една лекция, изнесена от Франсоаз Долто в Гренобъл пред психолози, лекари и социални работници, и отговорите и на зададените от присъстващите въпроси от рода на:

• Как да се държим с децата при развод?
• И как да се държим, ако не се разбираме, но не се развеждаме?
• Да съобщим ли на детето, че е осиновено, и кога?
• Как да съобщим на детето, че сестричката му е починала?
• Какво да кажем на детето за баща му, който е в затвора?
• Как да кажем на детето, че е болно от неизлечима болест?

За разлика от някои от трудовете на Франсоаз Долто, написани на професионален жаргон, до голяма степен недостъпен за любознателния читател, Всичко е език е четиво и за изкушените в областта на психоанализата, и за широката публика. Както показва заглавието, при цялото разнообразие от теми, засегнати в книгата, се откроява изключителното значение на езика за изграждането и развитието на детската личност. Ето какво казва по този въпрос Франсоаз Долто: "Детето не знае, че е дете. Възрастният го учи, че това, което вижда, когато се гледа в огледалото, е неговият образ. Този образ обаче е различен от образа, който самото то си е изградило въз основа на отношението на другите. За да израсне психически, детето има нужда от нещо повече от ехо на думите си и от отражение на образа си. То има нужда от среща с друг човек, който го уважава, но и демонстрира различието си. Затова е толкова важно да казваме точно какво чувстваме, когато говорим и с бебето, и с по-голямото дете. Чутите дори при раждането думи, изречени от авторитетни за детето хора, могат да повлияят върху бъдещето му поведение."

Франсоаз Долто (1908 - 1988) е една от големите фигури на френската и на световната психоаналитична наука. Трудовете ѝ са станали класически, а оригиналният ѝ принос към познанието за дълбинното у човека е вън от съмнение. Долто завършва медицина и специализира детска психиатрия. Подлага се на психоанализа още преди да се омъжи и да роди трите си деца, след което посвещава живота и кариерата си на всичко, свързано с лечението, профилактиката и възпитанието на децата като едновременно практикува, пише и активно поддържа детска кауза. Идеите си развива в дипломната си работа Психоанализа и педиатрия и в книгите си Когато се появи детето, Евангелието и рискът от психоанализата, Трудно е да се живее, Играта на желанието, Женската сексуалност. Последователка на Фройд, съратничка и приятелка на Жак Лакин, макар и да е една от основателките на Парижката психоаналитична школа, Долто трудно може да бъде причислена към определена тенденция - тя заема в науката свое собствено самобитно място.