Бурлеската се превръща в последния пристан на инстинкта за самосъхранение.
Ромен Гари (1914 - 1980) е френски писател от руско-еврейски произход, литературен мистификатор, кинорежисьор, военен и дипломат. Той е единственият двукратен лауреат на престижната литературна награда "Гонкур" - веднъж през 1956 г. под вече утвърдения си псевдоним Ромен Гари и втори път, през 1975 г., като Емил Ажар.
Цитати от книгата


"Но в крайна сметка тук не ставаше дума за комунизъм. Никога никъде не става дума за комунизъм. Той никога няма пръст, нито за Сталин, нито за бесилките в Будапеща и Прага. Комунизмът е идея. И е много красива. Нямаме право да съдим за една идея според онова, в което се превръща, когато добие форма. Тя не е създадена за това. Когато една идея докосне земята, тя неминуемо си разбива главата. Докато се търкулне от главата в ръцете, всеки път се овалва в лайна и кръв. Една идея не може да бъде преценявана посредством никое от престъпленията, извършвани в нейно име и не може да бъде открита в нито един от моделите, вдъхновени от нея."
"Животът е среща, бе написал философът Мартин Бубер. Но на тази среща трябва да ѝ се даде шанс, да се даде шанс на шанса. Една жена, за която нищо не се знае, дори дали съществува. Просто преследване на синева."
"Големите любови, ако мога да се изразя така, разбира се, съществуват, но само като успоредни линии, които никога не се пресичат. Срещат се дребните любови. Смятам, че има хора предопределени и че всеки мъж в живота си трябва да срещне отредената за него жена, и това е неприятното. Предопределените срещи са винаги дребните срещи, другите изобщо не се случват..."
"Любовта! Може да ви хване където и да е, дори в тази кошница с цветя! Не ѝ пука за контекста!"
"Когато човек е изправен пред атомната бомба, да избухнеш в смях, не е лош начин да избухнеш."
"Животът е среща, бе написал философът Мартин Бубер. Но на тази среща трябва да ѝ се даде шанс, да се даде шанс на шанса. Една жена, за която нищо не се знае, дори дали съществува. Просто преследване на синева."
"Големите любови, ако мога да се изразя така, разбира се, съществуват, но само като успоредни линии, които никога не се пресичат. Срещат се дребните любови. Смятам, че има хора предопределени и че всеки мъж в живота си трябва да срещне отредената за него жена, и това е неприятното. Предопределените срещи са винаги дребните срещи, другите изобщо не се случват..."
"Любовта! Може да ви хване където и да е, дори в тази кошница с цветя! Не ѝ пука за контекста!"
"Когато човек е изправен пред атомната бомба, да избухнеш в смях, не е лош начин да избухнеш."