Стихове. ... "После нощта ще губи достоверността си, сърцето ще се пълни със звезди, и музиката им ще ме избистря... Как да изчезне самотата? Просто я наречи свобода." Из "Употреба на свободата", Валентина Радинска ... |
|
Документален роман. Допълнено издание. ... "Защо написах тази книга? За мен нямаше нищо по-естествено от желанието да бъда още малко, макар и под друга форма, с любимия човек, когото загубих... Писах я бавно, с продължителни прекъсвания, с много колебания - исках да покажа оня Крикор Азарян, когото малцина познават; да оставя завинаги върху хартията прекрасните мигове и любовта, която Бог ни даде, както и изпитанията, през които преминахме... Исках да разкажа и за преживяванията от последните ни няколко години с Коко - времето на битката му с коварния противник, когото все пак в последна сметка той победи, както и ... |
|
Второ издание. ... 2033 г. Целият свят е в руини. Човечеството е почти напълно унищожено. Москва се е превърнала в град-призрак, отровен от радиацията и населен с чудовища. Малцината оцелели хора се крият в московското метро - най-голямото противоатомно бомбоубежище в света. Неговите станции са се превърнали в градове-държави, а в тунелите цари мрак и властва ужасът. На Артьом, жител на станция ВДНХ, му предстои да премине през цялото метро, за да спаси от зловеща опасност своята станция, а може би и всички. Хорър фантастика, чист екшън, ярка комбинация между философия и социална критика или дори политическа гротеска - ... |
|
Продължението на Метро 2033. ... 2034 година. Целият свят е в руини. Човечеството е почти изцяло изтребено. Радиацията прави полуразрушените градове непригодни за живот. А извън техните предели, според слуховете, започват безкрайни изпепелени пустини и дебри от мутирали гори. Ала никой не знае със сигурност какво има там. Цивилизацията угасва. Спомените за някогашното величие на човека обрастват с небивалици и се превръщат в легенди. От деня, в който последният самолет се е откъснал от земната повърхност, са изминали повече от двадесет години. Изядените от ръжда железопътни линии не водят доникъде. Строежите на века, ... |