Писма до сина ми Чочо

Книгата, написана от бащата на популярния български актьор - Петър Попйорданов-Чочо, не е биография във формат, в който обикновено са представяни наши и чуждестранни известни имена от сцената и екрана. По-скоро това е изповед за живота и творчеството на един от младото поколение актьори, които ни напуснаха неочаквано в разцвета на своя талант. Фрагментите от различни интервюта, публикации във вестници и списания през последните двадесет години, свързани с житейския му път, не само в личен план, но преди всичко чрез многобройните му изяви в театъра, киното и телевизията, оформят един критичен възглед за преживяното от поколението, което често се определя като поколението на прехода.

"Чочо е ренесансов тип човек, с една взривоопасна енергия и необузданост. Малко повече се отдаде на стихията си и усети, че това е за сметка на пропуснати възможности. Той е малко като героите на Достоевски. Много любвеобилен, благороден и добър, много жертвоготовен. В него има много състрадание, но в същото време е едно голямо дете. От него винаги можеш да очакваш изненади. На вид изглежда мъжкар и самотен юнак, но не е така. Чочо е много чувствителен и уязвим."
Крикор Азарян, 2006