Представеният сборник няма аналог в българската литература. В него са събрани двадесет и пет откъса от различни книги, почти всички напълно непознати за българския читател. С много малки изключения, останалите текстове след първата им публикация никога не са били преиздавани. Част от тях отдавна са се превърнали в библиографска рядкост и могат да се намерят само в Народната библиотека.
Текстовете в "Пътуващият българин" не се обединяват от някакъв жанров маркер. Дори би могло да се каже, че те покриват почти цялата гама на разказвателната проза в българската литература - като се почне от художествения разказ, мине се през очерка и се стигне до мемоаристиката и пътеписа. Това, което ги обединява, е темата. Темата за пътуването. И още по-конкретно: темата за пътуването в странство. Нашият интерес е насочен само към онези автори, които представят пътеписни творби за чужди земи - без значение дали те се намират в Европа или на друг континент. В този смисъл, за нас ще са с нулева степен на значимост пътеписи като "Великата рилска пустиня" на Иван Вазов, но ще разгледаме по-обстойно "Япония" на Антон Бозуков. Поради тази причина, логично в по-голямата си част представените текстове биха могли да се определят като пътеписи. В ред отношения, те действително носят академичните характеристики на пътеписа, колкото и аморфни и проблематични да са те по принцип.
