Почивка на Карибите

Странното в „случая Георги Михалков” е, че изкуствено създаденият език есперанто става сякаш основен език за писателя и по-голяма част от книгите му са познати повече по света – Бразилия, Унгария, Швеция, Испания, Полша и т.н. А е странно, защото в разказите му тъкмо заобикалящата ни наша, българска, до спазъм позната, грозна и смешна, и малко тъжна действителност е добила художествена плът. Класически разказвач, Георги Михалков не се опитва да ни смае, а по-скоро споделя с нас смайващото наоколо, кара ни да го съпреживеем заедно с героите му и, ако можем, да се посмеем над собствената си глупост и несъстоятелност, а когато се налага – и да се засрамим, и да се покаем.