Вчера, днес и утре

Със своята темпераментна и проникновена публицистика, утвърждаваща свободата, демокрацията и неотменните човешки права, отхвърляща всяко насилие и всяка диктатура, с поведението си на гражданин и интелектуалец, "безследно изчезналият" Йосиф Хербст не изчезна безследно - той остана в историята на българската журналистика сред най-ярките имена. Тази книга има странна съдба. Неоценена преди, неиздавана след 9 септември 1944 г., трябваше да минат цели 15 години, за да види бял свят, за да ни убеди още веднъж, че словото на Йосиф Хербст и подир смъртта му продължава да бъде незаглъхващ вик за човечност, справедливост и свободни хора.

"Йосиф Хербст наблюдава нещата и явленията в нашия обществен живот под свой ъгъл. Той вижда в тях особеността, каквато на обикновения зрител не се хвърля в очи. При това има едно неподражаемо перо, с което съумява да предаде своите наблюдения във форма, в която ще намерите и свежест и хумор, и ирония.
Находчивостта, духовността, краткостта в израза - ето кое характеризира неговото перо. По идеи, по душа той е на страната на унижените и оскърбените и на тях желае да служи. Колкото може и както разбира. Той подчертава, че е свободен човек и такъв иска да остане. Догматик не е, доктринерството отхвърля. Безпощаден е към фалша. Бунтува се против условностите. Той е оригинален в своята идейна концепция и върви по своя път."
В. "Лъч", 1923 г.