Васил Балев
"Днес е добър ден да прочетеш тази книга. Тя ще те заведе на разходка в свят, който не познаваш. В него живее само един човек. Ти. Ти, който си самотен понякога. Понякога ти е студено. Понякога си изгубен в плавните извивки на града, на света, на вселената. Но винаги присъстваш. Точно тук. Точно сега. В тази книга живее онова твое Аз, което осъзнава всеки миг. И днес е добър ден да я прочетеш. Защото малко са местата, на които можеш да срещнеш най-важния човек на света. Себе си."
Елица Мавродинова
"Тази книга е: момчето, което вечно си отива (дали към северния или южния склон на спомена, зависи от личната доза меланхолия), мъжът, който остава да маха тъжно след топлите следи на автобуса, след жената, увлякла всички неща, неотделими като сърце на праскова, защото места за сбогуване няма.
Пригответе спомените си - веднъж преведени през тази книга, ще бъде трудно да се отделят."
Стефан Радев
"Поезията на Иван Брегов е лишена от претенцията на онези, които отчаяно желаят да бъдат поети. Всъщност, тук е точно обратното - независимо дали го иска, или не - той е поет и вратовръзката и сакото трудно ще променят това."
Десислава Желева
Из "Да поговорим отново за времето"


Все по-трудно си обяснявам сезоните -
деца, изгубили ключа
за своето завръщане.
И ме изгубва детството,
избягало от час.
А искам да му кажа:
- Внимавай, ще се спънеш и ще паднеш!
Поглеждайки назад към планината,
падането лесно си представям -
засипан под сняг далечина,
събудена от вик лавина.,
която се стреми към мен.
Където няма планини,
падането стъпва като вятър,
разбъркал географските ни карти,
посоките ни на хазарт заложил.
Пространството от времето е трудно отделимо -
като сърце на праскова.
Пространството без времето е също трудно обяснимо.
Все по-трудно разбирам
сезоните.
Ще смея ли аз праскови да ям?...
деца, изгубили ключа
за своето завръщане.
И ме изгубва детството,
избягало от час.
А искам да му кажа:
- Внимавай, ще се спънеш и ще паднеш!
Поглеждайки назад към планината,
падането лесно си представям -
засипан под сняг далечина,
събудена от вик лавина.,
която се стреми към мен.
Където няма планини,
падането стъпва като вятър,
разбъркал географските ни карти,
посоките ни на хазарт заложил.
Пространството от времето е трудно отделимо -
като сърце на праскова.
Пространството без времето е също трудно обяснимо.
Все по-трудно разбирам
сезоните.
Ще смея ли аз праскови да ям?...