Джулия Бел, едно загадъчно име, една невероятна поетеса, открила своето призвание да представя красотата на света по свой великолепен неповторим начин. Стиховете ѝ, оцветени във всички багри на дъгата се преливат в нюанси от бяло, преминават през всичките усещания за цветност и заспиват укротени до черно. Музикално озвучени и невероятно подбрани в тонове, ритъм и темп са допълнително силно въздействащи по начина си на представяне. Когато ги четеш, читателю ти винаги си там в нейния приказен свят и винаги се чувстваш като нейния главен герой или поне ти се иска да си този герой, възхищаваш се от образа и после леко се усмихваш.
- Защо не? Една е, истинската причина да е тук в поезията Джулия Бел, скрита загадъчно, да разнася прашеца красота по свой загадъчен начин, защото колкото и да търсиш красивото по света, не го ли носиш в себе си, Ти читателю никога няма да го намериш. Затова усети красивото в нейния поетичен свят и си пожелай едно, да го бъде, да го има!".
Светлана Тодорова
Из стихосбирката


"Аз не съм поет,
не влизам в релса.
Не съм нито рима,
съвършена в такт.
Аз не съм монотонна
и вярваща в нещо.
Не съм нито твоя,
в свят ненужно зает.
Аз не съм роб,
на някаква догма.
Благоприличие, фалш
много далеч е от мен.
Аз не съм жертва,
от някой зависим.
Да плача, да умирам
и да го повличам с мен.
Аз не съм докрай откровена,
в душата си не допускам.
Някой с ревност, омраза,
моя свят свещен е за мен.
Аз не съм злоба от завист,
нито жал на изпитвам.
Просто търся в човека- стихове. Избрано
свят различен, бог да открия."
Джулия Бел
не влизам в релса.
Не съм нито рима,
съвършена в такт.
Аз не съм монотонна
и вярваща в нещо.
Не съм нито твоя,
в свят ненужно зает.
Аз не съм роб,
на някаква догма.
Благоприличие, фалш
много далеч е от мен.
Аз не съм жертва,
от някой зависим.
Да плача, да умирам
и да го повличам с мен.
Аз не съм докрай откровена,
в душата си не допускам.
Някой с ревност, омраза,
моя свят свещен е за мен.
Аз не съм злоба от завист,
нито жал на изпитвам.
Просто търся в човека- стихове. Избрано
свят различен, бог да открия."
Джулия Бел