
"– Къде беше, малка маймуно? – каза мисис Джо, като тупна с крак. – Казвай направо къде беше, докато аз се измъчвах от страх и тревоги, инак ще те измъкна от ъгъла ти, ако ще да сте петдесет пиповци и петстотин гарджъровци!
– Бях на гробищата – казах аз от мястото си, като плачех и се потривах.
– На гробищата! – повтори сестра ми. – Ако не бях аз, отдавна щеше да бъдеш на гробищата. Кой те отгледа с двете си ръце?
– Вие – казах аз.
Но аз гледах унило огъня и не слушах вече думите ѝ. Защото в злобно святкащите въглени пред мене се редяха беглецът от блатата с веригата на крака, тайнственият момък, пилата и ужасната клетва, поради която трябваше да извърша кражба в родния си дом..."
Тези и безброй други мисли придружават живота на едно момче на име Пип. Майсторски разказана, историята изпълва страниците на тринадесетия поред роман на Чарлз Дикенс – "Големите надежди". Съчетавайки неочаквани обрати и заплетени авантюри, романът се превръща в неостаряваща класика, която отразява отношенията между човека и обществото във Викторианска Англия. Разказвачът е младият Пип, който не е виждал "никога нито баща си и майка си, нито техни портрети, защото те бяха живели много време преди появата на фотографията". Момчето живее с властническата си сестра и нейния мил съпруг ковач – Джо Гарджери. Един ден, докато се разхожда на гробището, Пип бива изплашен до смърт от избягалия затворник Ейбъл Магуич.Тази среща води до последствия и за двамата. Последствия обаче, които имат важна роля не в момента, а във времето напред.
Междувременно, помагайки на затворника, Пип бива поканен в къщата на г-жа Хавишъм. Там се влюбва в Естела – красивата дъщеря на богатата стопанка на дома. Няма и миг, в който Пип да не мисли за красивото момиче, докато един ден анонимен благодетел не предлага да го превърне в джентълмен и да плаща за обучението му. Бедното момче се мести в Лондон, а на 21 вече няма и помен от скромния му вид, защото е наследник на голямо богатство. Има обаче едно важно условие: да не пита за името на своя благодетел. Младежът предполага, че спонсорът му е г-жа Хевишъм, но след години научава, че е грешал...
В новия си живот Пиб е като истински джентълмен. Но дали се променя? Или детската любов, единственото, с което миналото го държи, успява да надделее?
За края на романа


В последния момент Дикенс променил първоначалния край на романа "Големите надежди". Неговият приятел, писателят Едуард Булуър Литън, го помолил да събере Пип и Естела, като "подкрепил идеята си с толкова убедителни доводи", както казал Дикенс на Фостър. Такова твърдение, "че аз се реших на тази промяна... опитах се да я направя с колкото може по-малко думи и не се съмнявам, че с нея романът ми ще бъде по-приемлив", споделя Чарлз Дикенс.
Въпреки промяната героите в този Дикенсов роман остават многопластови – от своенравната мис Хавишам през затворника Магуич до Пип и властната му сестра. Техните истории, разказани майсторски от автора, изразяват и неговите притеснения. Тревоги, породени от събитията и наболелите в английското общество през тези години проблеми: богатство и бедност, любов и отхвърляне, дори несигурната победа на доброто над злото.
Първоначално публикуван на части в седмичника "All the Year Round" в продължение на месеци, "Големите надежди" е издаден в три тома през 1861 г. През годините романът остава актуален и дори популярен. Преподава се в английски паралелки и сред най-ярките примери за класическо произведение. Днес книгата е преведена на различни езици, а сюжетът има над 10 филмови адаптации. Последната е на режисьора Майк Нюъл, чиято световна кино премиера е през 2012 г.
Въпреки промяната героите в този Дикенсов роман остават многопластови – от своенравната мис Хавишам през затворника Магуич до Пип и властната му сестра. Техните истории, разказани майсторски от автора, изразяват и неговите притеснения. Тревоги, породени от събитията и наболелите в английското общество през тези години проблеми: богатство и бедност, любов и отхвърляне, дори несигурната победа на доброто над злото.
Първоначално публикуван на части в седмичника "All the Year Round" в продължение на месеци, "Големите надежди" е издаден в три тома през 1861 г. През годините романът остава актуален и дори популярен. Преподава се в английски паралелки и сред най-ярките примери за класическо произведение. Днес книгата е преведена на различни езици, а сюжетът има над 10 филмови адаптации. Последната е на режисьора Майк Нюъл, чиято световна кино премиера е през 2012 г.