
Тази книга е разделена на пет части:
- "Болката като метафора", в която болката се разглежда през призмата на значенията, предавани ѝ от Древността насам.
- "Болката като история", където се проследява откриването на упойката в средата на XIX век и колапса на религиозния модел на болката.
- "Болката като болест", където се осъжда състоянието на днешните предлагани лечения и научни изследвания.
- "Болката като разказ", където се проследяват преживяванията на пациенти, подложени на лечение на болка, и начините, по които болката се променя и е променяна от измененията в начина им на живот.
- "Болката като възприятие", обединяваща различните парадоксални аспекти на болката чрез съвременното разбиране за това как болката работи в мозъка.
Всички ще познаем болка в живота си и никой не знае кога ще дойде или колко дълго ще остане. Макар че един ден ще имаме ефективно лечение на хроничната болка, ние никога няма да можем да я ликвидираме напълно, защото телата ни се нуждаят от нея. Болката е определящ аспект от живота на смъртния - признакът, че е човек. Тя често бележи началото и края на живота. Заплашва най-дълбокото ни самосъзнаване и - с прокобата на смъртта - ни напомня за крайното изчезване на Аз-а ни. Тя е най-яркото преживяване, за което подходящи думи няма и което ни връща към безмълвните мъки на младенческата безпомощност. Тя дълбае дупка в нормалната реалност, присъща е на човешкото тяло, но се усеща като напълно чужда. И това е аспектът на собствената ни смъртност, с който не можем да се примирим - ужасяваме се от болката повече, отколкото от смъртта.
Болката е като чаша с отрова, от която всеки е опитал - всеки помни вкуса ѝ и се страхува той да не остане още по-горчив.
Това е книга за естеството на тази отрова, за странния ѝ вкус, за тайнствените ѝ проявления и за нейните противоотрови.
"Видният невробиолог - Алан Басбаум, ми разказа анекдот за разговора между учен, изследващ болката, и специалист по зрението:
– Излиза, че още не си наясно как функционира болката - казал офталмологът.
– Ти сигурно знаеш как функционира зрението – отвърнал специалистът по болката, - как пръчиците и конусите на ретината получават светлинни стимули, как нервните клетки ги пренасят посредством оптичния нерв до мозъка и т.н. Но я кажи: къде в мозъка се намира красотата?
Офталмологът нямало какво да отговори.
– Като откриеш къде, ми се обади - продължил първият, болката е в непосредствено съседство."
Мелани Търнстром