Загадката на здравето

Пред лицето на фиксираните върху болестта огромни постижения на медицината се появява заплахата да изпадне от полезрението цялостното състояние на здравето, а съвсем естествената грижа за собственото здраве много лесно да бъде объркана с нещо друго. Ханс-Георг Гадамер ни показва как можем да намерим отново "състоянието на вътрешно равновесие и съгласие със себе си" и заедно с това да развием здравословно самочувствие по отношение на лекарите.
Наблюденията на Ханс-Георг Гадамер върху болестта и здравето, върху отношението между научната медицина и онова лечителско изкуство, което запазва поглед върху цялото, са адресирани отвъд кръга на философите и лекарите към публиката на пациентите - т.е. към всички нас.
"Въпреки скритостта и загадъчността си обаче здравето се проявява в един вид благополучие. И най-вече поради факта, че усещаме това благополучие, ние сме предприемчиви, отворени 3а нови знания и Забравяме самите себе си до такава степен, че почти не усещаме всички несгоди и напрежения. Това е здравето"

Ханс-Георг Гадамер (1900-2002) е преподавал философия в университетите в Марбург, Лайпциг, Франкфурт на Майн и Хайделберг и е един от най-уважаваните немскоезични философи на ХХ век. Той е роден на 11 февруари 1900 г. в Бреслау, Германия. Учи философия в университета в Марбург. Защитава дисертация при Мартин Хайдегер. След Втората световна война повечето време е професор в Хайделберг. Идеи: Гадамер е най-яркият представител на съвременната херменевтика. Той наследява и развива тази философска традиция, която започва с Даниел Шлайермахер, продължава с Вилхелм Дилтай и Мартин Хайдегер. Човекът не е абстрактно Cogito или чист разум, не е само душа и тяло, а същество, вкоренено в традициите на културата. Затова нашето умение за разберем човека зависи от способността ни да разберем традицията. Тук методът на науката не може да ни помогне. Нужен е специфичен метод. Този метод ни се дава от хермвневтиката (от гр. hermeo - разбирам, тълкувам). Науките обясняват нещата, като подвеждат всяко нещо под по-общ закон. Например обясняват падането на метеоритите с общия закон за гравитацията. Човекът обаче трябва да бъде разбиран. Разбирането се различава от обяснението по това, че при него не може да се намери такова общо правило (закон, принцип, норма), от което да се извлече еднозначно обяснение. Разбирането не достига до предел, до последно значение. Това е така, защото разбирането се основава на езика, а езикът е различен от физическите предмети и от математическите абстракции. Езикът е нещо, което има история и в което всичко е история. Езикът няма начало и няма край. Езикът говори сам за себе си (ние говорим за език чрез езика). Всяко изказване може да се тълкува като отговор на неявен въпрос, то е реплика. Така във всяко изказване има недоизказаност, която не може да бъде премахната. Всяко изказване е вариант, вариация, а не еднозначно и необходимо следствие. Следователно езикът е безкраен. Езикът е свят. Езикът е битие. Тази фундаменталност на езика предопределя разбирането. За него е нужно да се запознаем не само с изказванията на една личност или епоха, но и с предпоставките, с предразсъдъците, които те споделят. Защото всяко изказване се прави като част от нашия опит. А човешкият опит има характер на хоризонт - нещо е явно, а за друго подразбираме, че е скрито. Ние никога не можем да преодолеем хоризонта. Можем само да променяме местото, където е неговата линия. Съчинения: Истина и метод (прев. Димитър Денков, Евразия-Абагар, Плевен, 1997), Проблемът за историята в най-новата немска философия (прев. Христо Тодоров, ГАЛ-ИКО). Събраните съчинения на Гадамер са в 10 тома. Иван Колев Димка Гочева Хари Паницидис